аутизъм

Аутизъм

Аутизмът се причислява към групата на генерализираните разтройства на развитието,характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и начина на комуникация. В тази група се наблюдава органичен,стериотипен комплекс от интереси и дейности

аутзъм дете

1. Детски аутизъм- Вид генерализирано разтройство на развитието, което се определя от наличието на абнормно и / или нарушено развитие, възникнало преди тригодишна възраст и проявяващо се с абнормен тип функциониране в три области: на социалните взаимоотношения, на комуникацията и на поведението, което е повтавящо се,ограничено и стериотипно. В допълнение към тези специфични признаци, децата с аутизъм често страдат и от тед други неспецифични проблеми като фобии, смущения в съня и храненето, краткотрайни изблици на гняв/ насочена към себе си / агресия. Доста чести са самонараняванията, ( например, хапане на ръцете ),особено,когато е налице съчетание с тежко умствено изоставане. При повечето деца с с аутизъм липсва спонтанност,инициативност и творчество в организиране на свободното време. Налице са тръдности при прилагане на общи понятия и при вземане на решения в работата( дори, когато задачите са във възможностите им ). Специфичната проява на дефицитите, характерни за аутизма, се променя с израстване на детето, но продължава и в зряла възраст с много сходно съчетание на проблемите в социализацията,комуникацията и стила на интереси.
Среща се 3-4 пъти по- често при момчетета, отколкото при момичетата.

атипичен аутизъм

2. Атипичен аутизъм– Вид генерализирано разтройство в развитието, което се различава от детския аутизъм или по възрастта на проява на първите симптоми, или по това, че са изпълнени всичките три набора диагностични критерия. Диагностицира се само, когато абнормното или нарушено развитие се проявява след три годишна възраст и липсват достатъчно демонстративни нарушения в една или две от трите области на психопатологията, необходими за диагнозата на аутизма / социалните взаимоотношения, комуникацията и ограниченото стериотипно поведение / въпреки характерните абнормности в другите области. Тази атипичност възниква най- често при деца с тежко умствено изоставане и при деца с тежко специфично разтройство в развитието на рецептивната реч.
Включва: умствено изоставане с аутистични признаци; атипична психоза на детството.

синдром на ретт

3. Синдром на Rett– състояние, наблюдавано за сега само при момичета, при което явно нармалното ранно развитие обикновено бива последвано от частична или пълна загуба на речта и уменията за предвижване и използване на ръцете, заедно със забавяне на растежа на главата. Началото обикновено е във във възрарастта между 7 и 24 месеца. Характерна е загубата на целенасочени движения на ръцете и хипервентилация. Развитието на социалните умения и играта остават на нивото на първите две – три години, но съществува тенденция към запазване на социалните интереси. Във възрастта около 4 години започва да се развива апраксия / нарушение на жестовата активност при здрави органи- моторните и кодрдинационните функции не са засегнати, при което има пълно разбиране на акта, т.е. няма интелектуален дефицит на тялото, които често биват последвани от хореоатетозни / внезапни и отревизти движения, едновременно разнообразни и непредвидими движения. Почти неизменно се стига до тежка умствена изостаналост.
При около половината от случайте в юношеството или в зряла възраст се развиват гръбначни атрофии с тежки дефекти в моториката. По- късно може да се появи ригидна пластичност, обикновено по тежка в долните, отколкото в горните крайници.

4. Друго дезентегративно разтройство в детството- Вид генерализирано разтройство в развитието / различно от синдрома на Rett /, което се определя от наличието на период на явно нормално развитие до наралото на разтройството. След това, в продължение на няколко месеца, се наблюдава ясно очертан период на загуба на овладени преди това умения, обхващащи няколко области на развитието. Обикновено това се придружава от обща загуба на интерес към околната среда, от стеретиотипни, повтарящи се двигателни маниери и от нарушени, от типа на аутизма социални взаимоотношения и комуникации.
Често е налице период на неясно заболяване: детето става унесено, възбудимо,тревожно и хиперактивно, а после загуба на речта и езика, придружени от поведенческа дезентеграция.
В някои случаи загубата на умения е упорито прогресираща/ обикновено, когато разтройството се съчетава с прогресиращо доказуемо неврологично заболяване/., но по- често спадането е за период от няколко месеца и последвано от плавно, а след това от леко подобрение. Прогнозата обикновено е много лоша, повечето лица остават с тежко умствено изоставане. Съществува неяснота до каква степен това състояние се различава от аутизма. В някои случаи разтройството може да се дължи на придружаваща енцефалопатия/ широка нозологична група, която обхваща всички органични увреждания на мозъка/, но диагнозата трябва да бъде поставена въз основа на поведенческите признаци.

хиперактивно разстройство

5. Хиперактивно разтройство, съчетано с умствено изоставане и стериотипни движения- Това е недобре дефинирано разтройство с неопределена нозологична валидност. Тази категория е включена тук поради следните причини:
• Деца с тежко умствено изоставане/ IQ под 50 /, чиито основни проблеми са хиперактивност и нарушение на вниманието, както и стериотипно поведение.
• Обикновено не се влияят добре от стимуланти/ за разлика от тези с IQ в нормални граници/ и могат да реагират с тежка дисфория/ понякога с психомоторно изоставане, когато им се дадат такива медикаменти.
• В юношеството хиперактивността често се заменя с хипоактивност/ тип развитие, който не е характерен за хирактивните деца с нормален интелект/.
Често този синдром се съчетава с разнообразни закъснения в развитието, специфични или общи. Не е ясно доколко поведенческите особености се дължат на ниското IQ или на органично мозъчно увреждане.
Диагнозата зависи от съчетанието на неадекватна за нивото на развитие тежка хиперактивност, двигателни стериотипи и тежко умствено изоставане. Всичките три трябва да са на лице за поставя на диагнозата.

синдром на аспергер

6. Синдром на Asperger– Разтройство с неопределена нозологична валидност, за което са присъщи същите качествени нарушения на социалните взаимоотношения, които характеризират аутизма, заедно с ограничен,стериотипен, повтарящ се репертоар на интереси и дейности. То се различава от аутизма предимно по липсата на общо закъснение или изоставане в езика или когнитивното развитие. Повечето лица имат нормален общ интелект, често са подчертано несръчни. Това състояние се среща предимно при момчета / в съотношение 8:1 /. Разтройството се съчетава с подчертана тромаваст. Много е вероятно поне част от случаите да са леки разновидности на аутизма, но не е сигурно дали това важи за всички.
Налице е силно изразена тенденция абнормностите да персистират в юношеството и в зряла възраст, и изглежда, че те представляват индивидуални характеристики, които не се влияят много от обкръжаващата среда. В млада възраст може да се появят психотични епизоди.
При диагностициране, обикновено лекарите се съобразяват с отсъствие на клинично значимо общо изоставане в развитието на речта или когнивното развитие и наличие на качествени нарушения.
Диагнозата „аутизъм’’ често се поставя, след като детето е овладяло основните събития в нормалното развитие, например ходене без чужда помощ преди 15 месечна възраст. Често се съобщава, че атистичните деца необикновено добро двигателно развитие, ходят и пазят равновесие с голяма лекота.
Също така е обичайно да се търсят признаци на адекватна памет, за да се диагностицира аутизъм. Аутистичното дете например, може да повтаря като папагал или по друг начин гласовете на груги хора или чутите по телевизията реклами или да има добра памет за зрителни детайли.

Аутистичните деца могат да показват определени специални добре развити интереси, например да играят с механични обекти, като уреди или моторизирани играчки. Някои аутистични деца проявяват голям интерес към музика и танци. Други демонстрират значителна способност да сглобяват мозайки, интерисуват се от числа или от буквите от азбуката и т.н.
Някои аутистични деца показват ограничени, но характерни страхове, които съществуват в по- преходна форма в средното дете. Те,например,могат да изпитват необичаен страх от шума на прохосмукачката, определен вид музика или от сирената на преминаваща линейка.
Поведенческите дефицити се изразяват в следното:
• Аутистичното дете няма или почти няма език- то нито възприема речта, нито може да се изразява. Децата може да са неми или, ако присъства реч, тя е ехолалична, в смисъл, че детето повтаря като папагал казаното от другите или чутото по телевизията. Рецептивната реч също е нарушена, защото детето е способно да реагира само на прости команди/ „ седни”, „яж”, „затвори вратата” и т.н. /, но не и абстрактната реч, като метоимения/ мой, твой, негов, неин и т.н./ или думи за време / пръв, последен и т.н/ . Неспособността на детето да се изразява или да разбира езика, е най- честото оплакване, което имат родителите. Тези проблеми могат да се индифицират през втората година от живота на детето.
• Детето се държи така, сякаш има видим сетивен/перцептивен дефицит, т.е. държи се сякаш е сляпо, глухо, но внимателните прегледи разкриват незасегнати сетивни модалности. Родителите се оплакват, че децата им имат изключителни трудности с вниманието. Обикновено те не поддържат контакт с очи с родителите си и не обръщат адекватно главата си в посока на хората, които говорят.
• Аутистичните деца обикновено не изграждат близки отношения с родителите си. Това се вижда още по време на първите няколко месеца от живота, когато родителите се оплакват, че детето им не обича да се гуши и фактически може да се съпротивлява на физически контакт, сковавайки гърба си или стремейки да се изплъзне от прегръдките на родителите си.
• Аутистичните деца не си играят с играчки като връстниците си. Те не проявяват интерес и не прекарват времето си в игра с тях. Ако все пак си играят с играчки, то това е често по странен начин- например обръщат камиончето и въртят колелата му, носят пърче от въже, което натрапливо усукват, носят кукла, за да я миришат или смучат. Неспособността да си играят с играчки може да се регистрира през втората година от живота.
• Играта с приятели може да липсва или да е силно ограничена. Възможно е детето да не проявява интерес или умение да играе игри, до голяма степен, несъзнавайки присъствието на другите деца,освен, ако не е въвлечено в игра от типа „ давам- вземам’’, този признак също е съвсем забелижим през втората година от живота.
• Аутистичните деца често закъсняват или изобщо не успяват обикновените умения за самопомощ. Те имат проблеми с научаването да се обличат сами, да използват тоалетната и да се хранят без чужда помощ. По сходен начин имат големи дефицити в разпознаването на често срещаните опастности и8 трябва да бъдат наблюдавани от близо, за да не посрадат, когато пресичат улицата при натоварено движение или си играят с електрически уреди и т.н.
Поведенчески излишъци:
• Аутистичните деца проявяват значително количество гневни изблици и агресия. Агресията понякога може да е насочена към тях самите- те се хапят,удрят си главата в стената, бодат се по лицето. Друг път агресията е насочена към другите. Повечето родители се оплакват, че децата им са почти неуправляеми, имат ниска търпимост на фрустрация и реагират дори на дребните неудобства със силен гняв.
• Аутистичните деца могат да демонстрират доста „самостимулиращо „ поведение под формата на ритуални, повтарящи се и стереотипни действия, като клатене на тялото в изправено и седнало положение, пляскане по китките на ръцете, въртене на различни предмети, вторачване в светлини,подреждане на обекти в правилни редици, съзерцаване на въртящи се вентилатори или други устройства, които се въртят, или подскоци нагоре-надолу и извиване на тялото през продължителни периоди от време.