депесия

 Депресия

Най- известното значение на думата депресия е свързано с настроението. Обикновено с нея се описва временно понижено настроение, което може да се дължи и на лош ден или на неприятно чувство. От медицинска гледна точка обаче, депресията е сериозно заболяване, водещо до промени в паметта и мисленето / познавателни /, настроението, телесното самочувствие и поведението. Депресията повлиява вашите чувства и мисли, храненето, съня и действията ви.

Добрата новина е, че депресията е лечима. Благодарение на постиженията на фармакологията и на съществуването и на други медицински и психологични методи за лечение, депресията може да бъде преодоляна, а не само да се направи поносима. С подходящо лечение повечето страдащи от депресия получават подобрение- обикновено в рамките на няколко седмици- и се връщат към обичайните си занимания. Енергията и желанието им за живот постепенно се възвръщат и лъч светлина огрява предишното им безрадостно и мрачно съществуване.

Много хора казват, че са в депресия, когато се чувстват тъжни, самотни, подтиснати и обезсърчени. Но болестното състояние на депресия е повече от преходно лошо настроение или преживяване на стрес. Истинската депресия– която лекарите често наричат депресивна болест или клинична депресия- се различава от обикновената тъга или отчаяние. В най- разпространената си форма депресията се характеризира със следното:

  • Продължава поне две седмици, а често и много повече.
  • Появяват се специфични симптоми, свързани с настроението, поведението, мисленето и светогледа.
  • Уврежда се способността за справяне с ежедневието.
  • Изисква медицинско или психологично лечение, а в много случаи и двете.

Смята се, че за развитието на депресия роля играе сложно взаимодействие от фактори, като генетика, стрес и промени в телесните и мозъчните функции. Заболелите от депресия могат да имат абнормно ниски нива на определени химични вещества в мозъка и понижена клетъчна активност в мозъчни дялове контролиращи настроението, апетита, съня и други функции.

може да засегне не само настроението. Тя може да разстрои съня и навиците за хранене, да намали либидото. Тя е като мисловен филтър, пропускащ изключително отрицателните и песимистични мисли. Влияе върху самочувствието, понижава самооценката. Влияе на поведението и често прави болните по- раздразнителни и изпълнени с противоречиви чувства.

Депресията може да възникне като самостоятелна болест или да бъде усложнение на друго заболяване. Може да възникне като реакция към лекарство или наркотик. Може да се появи при родилки след раждането или в резултат на злоупотреба с алкохол или наркотици. Може да бъде отговор на стреса от смяна на работното място, загуба на любим човек или друго тежко преживяване. Понякога просто се случва и без връзка с очевиден провокиращ фактор.

Всеки преживява нещастни моменти- често като реакция на загуба, неблагоприятни обрати или тривиалните житейски неприятности. Чувствата, съпровождащи тези събития, обикновено са неприятни, но преходни.

За разлика от тъгата или песимизма, депресията трае по дълго. Чувствата на тъга или подтиснатост са постоянни и често се съпровождат от други емоции- например тревожност, гняв, раздразнителност, вина или чувство за безнадеждност. Противно на тъгата или песимизма, депресията може да доведе до телесна и психична слабост.

Различията между скръбта и депресията са във времетраенето на чувствата и степента на засягане на ежедневните дейности. Депресията може да усложни преживяването на скръб по два начина: може да причини краткотрайни симптоми, по- тежки от обичайно свързаните със скръбта; може да удължи времетраенето на симптомите на скръбта повече от нормалното и евентуално да ги задълбочи. Преживяването на скръб обикновено трае около година. Ако скръбта  е по- тежка и трае по- дълго, може да бъде усложнена с депресия. Данни от проучванията, опитващи се да изяснят ключовите различия между скръб и депресия, дават основание да се смята, че едно от тези различия е самоунижението: депресивните пациенти често имат чувството, че са загубили достойнствата си, докато скърбящите хора по принцип нямат такива преживявания.

Депресия-психологични аспекти

Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна? Начинът, по който отговаряте на този въпрос, би могъл да повлияе риска за депресия във вашия случай. Известни личностни характеристики могат да ви направят по- податливи на депресия. Възможно е да сте по- предразположени към заболяване от депресия, ако:

  • Се подценявате;
  • Сте прекалено самокритични;
  • Обикновено сте песимистично настроени;
  • Лесно се подавате на стрес.
  • Оптимисти и песимисти

През последните 25 г. Проучванията са показали, че песимистично настроените хора се разболяват от депресия по- лесно от песимистите. Песимистите също така са в по- лошо здравословно състояние, по- често използват системата на здравеопазването и могат да умрат по- рано от оптимистите.

Заучена безпомощност

Когато хората изпаднат в трудна ситуация, могат да сметнат, че усилията им да контролират, променят, предсказват и избягват ситуацията няма да помогнат, независимо от старанието им. В резултат на това те се отказват и се предат. Тази „ заучена безпомощност“ може да се развие в обичайна реакция към други страни на живота, включително работата, семейните отношения и здравословните проблеми. Специалистите смятат, че заучената безпомощност прави индивида по- податлив на депресия.

Зависимости, медикаменти и заболявания свързани с депресия

  • Зависимости, медикаменти и заболявания свързани с депресия
  • Зависимост от химични вещества
  • Зависимостта от алкохол или наркотици може да повиши риска от депресия.
  • Медикаменти, отпускани с рецепта

Продължителната употреба на някои, отпускани с рецепта, медикаменти може да причини симптоми на депресия у някои хора. Тези медикаменти включват:

Кортикостероиди- например преднизон / Deltasone, Orasone /.
Интерферон / Avonex, Rebetron / – лекарство против възпаление.
Някои бронходилатори, използвани при астма и други белодробни заболявания, включително теофилин / Slophylin, Theodur /.
Стимуланти- включително някои таблетки за отслабване, използвани дълго време.
Сънотворни и някои лекарства против тревожност / бензодиазепини/ , включително диазепам / Valium / и хлордиазепоксид / Librium /, използвани дълго време.
Изотретиноин / Accutane / – медикамент за лечение на акне.
Някои лекарства за високо кръвно налягане и сърдечни заболявания, в това число пропранолол / Inderal /.
Перорални контрацептивни средства.
Лекарства против рак- например тамоксифен / Nolvadex /.
Рязкото спиранена някои медикаменти, особено на кортикостероидите, също може да причини депресия.
Депресията и други психични заболявания често вървят ръка за ръка. Лекарите често наричат тези състояния коморбидни.

Тревожни разтройства– Всеки се тревожи понякога. Безпокойството обаче може да стане прекалено голямо и да увреди способността ви да се радвате и да живеете пълноценно. Прекаленото или непрекъснато безпокойство е симптом на тревожно разтройство. Депресията често се придружава от тревожност. До 60 % от страдащите от тревожно разтройство се разболяват и от депресия. Типовете тревожни разтройства включват:
Генерализирано тревожно разтройство – Страдащите от това разтройство изпитват прекомерна тревожност и безпокойство, които са трудни за контролиране. Техните безпокойства могат да бъдат съпровождани и от страх, че ще се случи нещо лошо. Другите симптоми могат да влючват неспокойни движения, умора, трудно съсредоточаване и раздразнителност.
Социално тревожно разтройство– Страдащите от социално тревожно разтройство- наричано също социална фобия- се страхуват прекалено много много от социални ситуации. Например среща с непознати, места където има повече хора или телефонни разговори. Могат да се страхуват и от определена ситуация- например публична реч или възможност да бъдат наблюдавани по време на хранене. Около една трета от хората със социална фобия страдат и от депресия.
Паническо разтройство- Основните характеристики на паническото разтройство са паническите пристъпи и страхът от пристъп. По време на панически пристъп чувствате внезапен необясним ужас. Физическите признаци и симптоми могат да включват сърцебиене, изпотяване, треперене или нервни тикове, трудно дишане, гръдни болки, гадене, световъртеж и шум в ушите. Възможно е да повярвате, „ полудявате “, или че ще умрете. Депресия се наблюдава при около половината с паническо разтройство.
Обсесивно-компулсивно разтройство– При тези болни се нарушава способността за ежедневно функциониране. Включва натрапливи мисли, ритуали и пр.
Разтройства на храненето- Депресията е честа при хора с разтройство на храненето / нервна анорекция, нервна булимия, преяждане/.
Дисморфобия- Страдащите от това заболяване са заети с мисли за външния си вид понеже смятат, че имат някакъв дефект. Често се подлагат на пластични операции, характерна е ниската самооценка, чувстват се засрамени, безполезни, негодни, затормозени. От депресия страдат до три четвърти от пациентите с дисморфобия.
Гранично личностово разтройство- Хората, които страдат от тази болест обикновено имат разочароващи и нестъбилни отношения и страдат от интензивен страх от напускане, изблици на ярост и чувство на празнота в живота. Те могат да се забъркат в рисковани действия- например хазарт, безотговорно пръскане на пари, прекомерна консумация на алкохол и опити за самообийство.
От това тежко, инвалидизиращо разтройство страдат предимно жени. Депресията и тревожността често са свързани с ГЛР, а индивидите с такова разтройство често имат фамилна анамнеза за депресивни заболявания. Личностните разтройства често причиняват сериозни лични и професионални проблеми, които също могат да доведат до депресия.

Минали преживявания и депресия

Хората преживели дълбоко разтърсващи събития в миналото- например малтретиране в детството, война или свидетелство на тежко престъпление- са изложени на повишен риск от депресия, в сравнение с хората, на които им липсва подобен опит. Прекаленият стрес може да отключи редица реакции в организма с трайни последици за телесното и психичното здраве.

В едно проучване на почти 10 000 души в зряла възраст е установено, че колкото повече травматични преживявания е имал човек в детството си, толкова по- голяма е вероятността да се разболее от депресия. Няколко аспекта на проблемната семейна среда могат да изложат децата на риск от депресия в зряла възраст. В тяхното число се включват:

  • Чести конфликти между родителите.
  • Насилие в семейството.
  • Малтретиране.
  • Загуба на родител поради раздяла, развод или смърт.
  • Заболяване на родител.

Учените са се опитали да обяснят връзката между минали травми и депресията. Отчасти това е свързано с начинът, по който човешкият организъм реагира на опасност и стрес. При изправяне пред реална или въображаема опасност организмът ви претърпява адаптивни промени и преминава на по- високо енергетично ниво, за да се изправи срещу опасността / борба /, или да я избегне / бягство /. Тази реакция / борба или бягство / се осъществява посредством освобождаването на хормони, подтикващи организма ви към действия с максимална ефективност и икономичност. Тези промени могат да повлияят върху мозъчната активност да направят мозъка ви още по- чувствителен към стреса.

Хормоните обаче са само една част от проблема. Способността ви да се справяте със стрес е друг ключов фактор. Децата се учат с личен пример. Ако не сте се научили от родителите си добри умения за справяне, възможно е да не успявате да се справяте толкова добре със стреса като възрастни и да бъдете подложени на повече стресогенни фактори, в сравнение с човек с по- добри умения за справяне.

Малтретиране в детството– Всяка форма на малтретиране в детска възраст- сексуално, телесно или емоционално- може да направи индивида по- податлив на депресия. Голям брой проучвания са доказали очевидна връзка между сексуалното насилие в детството и депресията в зряла възраст.
Постравматичен стрес

Постравматичния стрес може да засегне хора, преживели ужасяващо събитие. Други ужасяващи събития освен военни стълкновения, които могат да отключат постравматичното стресово разтройство, са отвличането, изнасилването, изтезания, тежко пътно-транспортно произшествие или природно бедствие.

Хората с постравматично стресово разтройство често имат мъчителни спомени, нощни кошмари, проблеми със съня, страдат от емоционална скованост или внезапни афективни изблици, загуба на преживяването за удоволствие, оживен ориентировъчен рефлекс и проблеми с паметта и концентрацията. При тях съществува и повишен риск от поява на други психични заболявания, включително депресия. Постравматичното стресово разтройство и депресията често възникват едновременно.

Израстване с алкохолик– Връзката между алкохолизма на родител и депресия в поколението му изглежда комплицирана. Трудно е да се разграничат ефектите на родителския алкохолизъм от други социални и психологични фактори, например дисфункционални семейни отношения, депресия или друго психично заболяване на родителя, травма, малтретиране или пренебрегване в детска възраст.
Семейните проучвания са установили висока честота на депресията след близки на алкохолици. Това би могло да се дължи на по- висока честота на афективните разтройства или на генетична свързаност между алкохолизъм и депресия в тези семейства. Освен това, стресът от живота в семейството на алкохолик може да повиши риска от депресия, поради причини, несвързани с генетични фактори.

Кой се разболява от депресия

Депресията може да порази всекиго независимо от възрастта, расата, националността, професията, величината на доходите или пола. При жените обаче случаите на депресия са много по- чести, отколкото при мъжете. Тази разлика може да се получава отчасти на биологични фактори. Роля могат да играят и минали преживявания, включително сексуален и битов тормоз. Потърпевши от него са не само жените, но те наистина по- често биват малтретирани в сравнение с мъжете.

Първият депресивен епизод обикновено възниква в разцвета на живота на възраст 25- 44 г., но болестта може да засегне също така и деца, юноши и хора в напреднала възраст.

Честотата на депресията е по ниска при семейни и при хора със стабилни интимни отношения. Заболяването е значително по- често при разведени или самотни хора.

Дълъг и впечатляващ е списъкът на талантливите творци, преживели депресия. Други изследователи предупреждават, че връзката между творчеството и депресията е преувеличена и че много надарени хора са емоционално стабилни. Повечето изследователи са убедени, че творческите постижения се реализират въпреки, а не поради заболяването депресия. Депресията може също толкова лесно да задуши творческата дейност, както и да я стимулира.

Биологични фактори и депресия

При всяка болест е естествено да се запитаме какво я причинява и дали сме изложени на риск от заболяване. Подобно на много други комплексни заболявания, депресията също не предполага прости отговори. Болестта може да се прояви поради различни причини. Затова депресията е толкова разпространено заболяване.

Конкретните причини за депресията, все още не са изяснени, но учените са установили редица рискови фактори- събития и състояния, увеличаващи вероятността да се разболеете от депресия. В много случаи депресията е резултат не на един- единствен фактор, а на комбинация от фактори.

Фамилна анамнеза– Ако някой член от семейството ви боледува или е боледувал от депресия, това не означава, че непременно ще се разболеете. Фамилната анамнеза за депресия обаче все пак увеличава риска във вашия случай.
Генетика- Генетичните фактори играят роля в много заболявания. Унаследена податливост към дадено заболяване се проявява, когато определен ген не успее да осигури нормално функциониране на клетките, зависими от действието му. Гените могат също така да повлияват върху тежестта или хода на заболяването.
Макар да е ясно, че човек може да наследи повишен риск от депресия, това нарастване на риска изглежда не се дължи на единичен дефектен ген. По-вероятно е повишеният риск да е свързан с взаимодействие на множество гени. Освен това само генетичните фактори вероятно не са достатъчни за отключване на заболяването- други фактори също вземат участие.