Социална психология на обучението

Социалната психология-социалната група и индивида

В социалната психология на обучението има една много оспорвана теза: влиянието на наследствеността- факт е, че има различия в успеваемостта в училище,  свързани с интелектуалните различия между индивидите,   отчасти произлизащи от биологически фактори на наследствеността. Също така  е факт,че разпределението на интелектуалното наследство е от генетичен порядък и че то е неравномерно за различните социални среди.

От друга страна теорията за множествените интелигентности поддържа тезата, че човек може да притежава определен тип интелигентност за сметка на друг. Понастоящем никакви данни не позволяват да потвърждаваме и да намираме чрез тях напълно готово обяснение на социалното неравенство по отношение на училището.

Напротив, има факти в подкрепа на факторите, различни от наследствените. В по- нови трудове на социалната психология, посветени на усвояването на познавателните процеси, някои данни подсказват, че въпреки различията към даден момент децата от ощетените среди имат същите способности за учене като другите деца.

Социалните психолози си задават множество въпроси: как социално-семейната среда допринася за построяване на познавателните средства за адаптиране към училището? У детето трябва да се формира нагласа, че му предстои важна промяна свързана със тръгването на училище. Да се предоставят широк кръг от интереси към учебната дейност по възможност отнасящи се към потребностите му. Това означава, че учителите така трябва да поднасят материала, че да предизвикат интереса на детето.

Адаптацията на детето в училище е свързана с подходящ психоклимат. Ако детето изпитва тревожност / както и всякакви астинични преживявания/ това ще възприпятства учебния процес.

Друг въпрос на който трябва да се обърне внимание типовете социално- психологически механизми, чрез които училището може да породи, да поддържа и увеличава разликите в успеваемостта като функция на социалната среда.? В час на класа може да присъства психолог, които да провежда групови занимания / от типа на Т- групите или групите за срещи или провеждането на социално- психологически тренинг /. Темите трябва да се подбират  според потребностите и възрастта на децата.

Усвояването на граматиката и лексиката може да затрудни децата от малцинствата. Това изоставане в културната сфера ще бъде подсилено от факта, че училището прибягва преференциално към децата с добра езикова култура. Резултати от изследвания сочат, че между лингвистичните критерии и схемите за анализ на запомненото съдържание съществуват много общи черти / най-вече синтактични / в езика на децата от двете среди.

Според изследванията става ясно, че различията,  свързана с природата на задачите,  са много по- важни от различията между говорещите за една и съща задача. Този тип изследвания бележат обрат, при който интересът вече не се концентрира върху изследването на стъбилните характеристики на езика на децата като функция на социалния ин произход.

Интересно е влиянието на  социалната среда от страна на родителите и формиране на детето в когнитивно отношение. По мое мнение винаги е важен фактора работа с детето и при това не каква да е работа, а целенасочена и съобразена с типа интелигентност. Различията в социалната  среда създават типове разлики, наблюдавани във взаимодействията в хода на обучение в семейството.

Тези разлики се отразяват на обучението в училище. Накрая имаме основание да вярваме, че признатите за „ универсални „ формални структури на взаимодействие никога нямат едни и същи попадения в зависимост от функцията, която осигуряват, и от значението, което придобиват в средите с различни социални традиции.

Назад към: Психолог Стара Загора

Content Protection by DMCA.com