Трите степени на психозата

0
373

Психозата има три основни степени, различаващи се по своята тежест и прогноза. Най- тежката степен е шизофренията. При нея има нарушение на несъзнавания образ на тялото като цялостно, ограничено от външния свят. Много от симптомите са свързани с объркване по въпроса кое идва от собствения организъм, и кое от средата / напр. гласове, мисли, принуда за някакво действие /. Съпротивата към лечението е най- силна, а без лечение протичането на болестта може да бъде катастрофално. Функционирането е най- ниско- трудовата заетост е възможна, но по- скоро по изключение или на защитено работно място. Шизофренията се отключва по- рано от останалите психози- в юношеството или веднага след него. Лечението помага за относително вписване в обществото, но шизофреникът остава различен и уязвим.

Параноята е следващата степен. При нея няма халюцинации, личността обикновено е силна, борбена и способна да работи. Интимността отново е затруднена, по- вероятно да се срещнат еротоманни налудности, отколкото действителна връзка.

Най- големи шансове за успешно лечение и пълноценно функциониране / при наличие на психоза / има при меланхолията. Тя протича на отделни епизоди / някои от които са с противоположни характеристики, наричат се „ манийни ” и по същество са защита срещу депресията /. Въпреки възможната интензивност на отделните епизоди, като цяло механхоликът може да изгради своя личен и професионален живот, особено ако приеме наличието на психично разтройство и необходимостта от лечение.

Психологичната работа е съществена за лечението и рехабилитацията на всички психози, но видимостта на резултатите й нараства в същия ред, в който бяха представени тези три степени.

Халюцинациите и налудностите се наричат „ позитивни симптоми ”, а понижението на волята, енергията, интересите, емоционалното изравняване- негативни симптоми. При негативните симптоми „изчезването ” на желанието е в основата, а останалите негативни симптоми са следствие от това. Има и трета група симптоми и това са когнитивните / памет, интелект и др. /.

Според мен главата „ Трите степени на психозата ” е насочена предимно към пациентите с цел самопомощ и обагатяване на знанията за психозите. Авторът дава ясно и достъпно описание на трите степени на психозата и ги разграничава. В действителност обаче те не са толкова добре диференцирани. Възможно е един пациент да има симптоми и от трите степени на психозата. Тогава говорим за шизоафективно разтройство. Примерите, които Елка Божкова дава са ярки и точни. Описала е подробно позитивните, негативните и когнитивните симптоми. Особено впечатление правят допълненията за фройдисти и най-вече проекцията при параноя. Авторът пише за причините за налудностите, които са от особена важност при лечението им, тъй като съвременната психиатрия лекува симптомите, а не болестта. В книгата е важен и тестът „Знаем ли достатъчно за шизофренията ”, който може да е полезен на специалистите психолози относно критичността на пациентите и знанията им за заболяването.

Налудностите, за които пише Елка Божкова представляват група разтройства, които се отличават с развитието било на единична налудност, било на множество взаимосвързани налудности, които обикновено са трайни и понякога пожизнени. Съдържанието на налудността или налудностите е много разнообразно. Най- често те са хипохондрични, мегаломанни, но по принцип могат да бъдат и ревностови. Могат да се появят обонятелни и тактилни халюцинации. Авторът изказва своето мнение за това как болният и неговите близки приемат диагнозата шизофрения и за да се постави тя трябва да са налични налудности, халюцинации, разкъсана реч / напр. често изплъзване или несъгласуваност/, грубо дезорганизирано или кататонно поведение, негативни симптоми, т.е. емоционално нивелиране, алогия или абулия.

Авторът описва и параноята / налудно разтройство / като вид психоза. Това е най- честият тип психоза в повечето райони по света. Клиничната картина се владее от относително устойчиви налудности за преследване, отношение, особена мисия.

Според Елка Божкова психотичните разтройства най- общо се характеризират с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията. Яснотата на съзнанието и интелектуалните възможности обикновено са запазени, въпреки че с течението на времето може да настъпи известен когнитивен дефицит. Нарушенията засягат най- основните функции, които дават на здравия човек чувство за индивидуалност, неповторимост и самостоятелност. Най- интимните чувства, мисли и действия често се преживяват като узнавани от или споделяни с околните, поради което могат да се развият обяснителни налудности в смисъл, че са налице естествени и свръхестествени сили, които влияят върху мислите и постъпките на заболелия по начини, които често са нелепи. Болните могат да се преживяват като средоточие на всички събития. Халюцинациите- особено слухови- са чести и могат да коментират поведението или мислите на лицето. Възприятната дейност е често нарушена и по други начини: цветовете или звуците могат да изглеждат необичайно ярки или качествено променени, а маловажни особености на обикновени неща да се възприемат като по- значими от предмета като цяло или от ситуацията. При характерната психоза мисленето, периферни и несъществени елементи на дадено понятие, които при нормална, целенасочена мисловна дейност се подтискат, излизат на преден план и се използват вместо онези, които са съществени и съответни на ситуацията. Така мисленето става неясно, незавършено и непроницаемо, а изразяването му в речта понякога неразбираемо. Прекъсванията или вмятанията в потока на мисленето са чести, като мислите понякога се преживяват като отнемани от външна сила. Настроението обикновено е с намалена амплитуда, непостоянно или несъответно. Началото на заболяването може да бъде остро със сериозни нарушения на поведението или подмолно, с постепенно развитие на странни идеи и поведение. В ранния период често се наблюдава недоумение, което води до убеждението, че всекидневни ситуации притежават особен, обикновено зловещ смисъл, предназначен единствено за болния. Може да има наличие на апатия, бедност на речта /според Елка Божкова това не е толкова често срещано явление, колко отказа на пациентите да разговарят с хора, които не искат да ги чуят / и притъпяване или несъответност на емоционалните реакции / те обикновено водят до себезатваряне и снижение на социалното функциониране.                       

В международната класификация на болестите / МКБ-10 / халюцинациите и налудностите, за които пише Елка Божкова са под код F22.0 и това е диагнозата налудно разтройство. Шизофренията, шизотипни и налудни разтройства са от код F20 до F29 и са описани симптомите на тези заболявания. А Елка Божкова включва симптомите на шизофренията като първа степен на психозата / без да дава обяснение какво всъщност е психоза / и не споменава за други шизофренни и шизотипни разтройства, а пише за психозата като общо понятие. Така ли е в действителност? Международната класификация на болестите / МКБ -10 / вярна и точна ли е?

В МКБ-10 манийно- депресивната психоза е отпаднала от класификацията, а в DSM- ІV афективните разтройства са дифенцирани като афективни епизоди: тежък депресивен епизод, маниен епизод, смесен епизод и хипоманиен епизод. Често се говори за биполярно- афективно разтройство като в симптомите на разтройството са включени и симптомите на манийно- депресивната психоза. Съществува ли наистина диагноза биполярно- афективно разтройство / БАР / и ако да, как се лекува то?

В книгата пише за меланхолията като последна степен на психозата, а такова заболяване не съществува в МКБ- 10 и DSM- ІV. Съществува ли психоза наречена меланхолия? Със сигурност има тип темперамент меланхолик и темперамента е почти непроменяем в целия жизнен цикъл на човека.

И в какво общество живеем щом се поставя под въпрос лечението на шизофренията? Щом съществуват толкова предразсъдъци към тази болест изглежда, че хората нямат знания за нея. Интересни са разясненията относно връзката на болния от шизофрения с майката и с близките като цяло. Може би „ коренът на злото ” може да се открие и обясни с помощта на психоанализата?

Кои психози могат да станат индуцирани? Силно вярващите непременно болни ли са?

Традиционно се приема, че мисленето и речта са взаимосвързани. Речта е материален, физически процес, в резултат на който се появяват звуците на речта. Съчетанието на звуците формира речта. Съчетанието на звуците формира езика. Езикът е абстрактна система от знаци и значения  /т. е. думи / и структурни правила за тяхното съчетаване. И всичко това се намира в определени центрове в мозъка. След като Елка Божкова твърди, че шизофренията е „ велика симулантка ” като хистерията има ли в действителност увреждане в центровете на мозъка при шизофрения, където са локализирани мисленето и речта, или всичко се дължи на химичен дисбаланс? Или ако има увреждане в центровете на мозъка можем да говорим само за афазия на Брока и афазия на Вернике?

Терминологията, с която се означават емоционалните преживявания, не е достатъчно добре дефинирана и значението на различните термини се препокрива. Например термините „ лошо настроение ” или „ добро настроение ” са варианти на нормата, но от друга страна настроението може да се оценява като разтроено и да представлява болестна категория. Освен това в обичайната клинична практика термините емоции, чувства и афект се употребяват най- често като синоними, въпреки че от психологична и психопатологична гледна точка между тях съществуват разлики. По тази причина ли има „разминаване ” в класифицирането на афективните разтройства в МКБ- 10, DSM- ІV и групирането на разтройствата в книгата на Елка Божкова?

Последният въпрос може също да се отнесе и за параноята… Съществува разграничение между истинските налудности, които са резултат на първични налудни преживявания, и които не могат да бъдат отнесени към друг болестен феномен, докато налудноподбните идеи са вторични и могат да бъдат извлечени от други болестни феномени, поради което се наричат още вторични налудности. Освен това съществува и друга хипотеза, при която нормалните вярвания и налудностите са в двата края на един континиум и налудоподобните идеи заемат някакво средищно място в този спектър.

Като заключение може да се каже, че в областта на психопатологията има още много да се учи и това, че трябва да се ползва една класификация на болестите, която да е точна и ясна.

Назад към: Психолог Стара Загора

Content Protection by DMCA.com

LEAVE A REPLY