Хистеричните личности

0
325

 

Хистерикът се бои най-много от неизбежно ограничаващите ни страни на живота и света, които обикновено обозначаваме като действителността, „реалността“.

Хистеричният човек разполага с  реалността твърде нашироко: поставя под въпрос, омаловажава я или я недовижда, опитва се да я взриви, да й се изплъзне и да използва всички останали възможности, за да я избегне и да не я признае. С това той придобива една привидна свобода, която обикновено с времето става все по-опасна, защото така човек живее всъщност в един недействителен, илюзорен свят, в който съществуват само фантазии, възможности и желания, но не и ограничаващи реалности.

Хистеричният човек обича любовта. Той я обича както обича всичко, което е в състояние да засили самочувствието му: възбудата, екстаза, страстта; той обича да достига върховите точки на преживяването.

Затова човекът с хистерични черти е интензивен, страстен и изискващ в любовните си отношения. Той търси преди всичко потвърждение на самия себе си;

Агресията на хистеричния е гъвкава, спонтанна, нехаеща и често необмислена, затова пък не толкова продължителна и злопаметна. Тя обхваща всички степени на импулсивни прояви, стигайки до произвол, тя е по-скоро личностно, отколкото обективно отнесена.

Хистеричната агресия често наподобява архаичния внезапен щурм. Една особена форма на хистерична агресия е интригата и отмъстителното поведение. Хистеричната агресия обича „сцените“, в които човек все повече се разпалва, прилагайки своите актьорско-изпълнителски умения, открито насочени към „публиката“.

Централният при хистериците  проблем е въпросът за автентичността — той е вътрешното отражение на тяхното бягство от реалността в, „роли“.

Любовният живот на хистеричните хора е затруднен от обстоятелството, че в сравнение с другите те по-дълго остават фиксирани към първите значими фигури от противоположния пол и по-трудно могат да се освободят от идентифицирането с тях.

Авторът описва задълбочено и всеобхватно хистеричните личности. Дори и човек, който не е специалист в областта може да придобие добра представа за поведението на тези хора и причините за него.

В основата си анализа върху хистеричните личности е психоаналитичен. Тези хора нямат здравословен родителски пример за подражание и реагират инфантилно на кризисните ситуации. Ф. Риман описва случаи, при които хистерията „ се възпитава”. Може да се каже, че хистеричните симптоми позволяват на хората да избягват неприятните ситуации, без да поемат отговорност за поведението си, но това едва ли ги разграничава от другите невротични модели на поведение, които служат на същата цел. Терминът „ хистерия ”се отнася до хетерогенна група симптомокомплекси и не допринася особено за разграничителната способност на диагностичния процес. Всеки човек през живота си преживява кризи и трудности, но при хистеричните личности тези проблеми започват твърде рано.

Симптоматичната клинична картина на хистерията е разширена и включва личностен тип, който не преобладава вече само при жените както е било по- рано: избухливо настроение, безсмислени капризи, несдържана чувствителност и склонност към измама и ревност.

Авторът определя хистериците като хора с променлива емоционалност, драматични и изкуствени емоции, които лесно се възбуждат и отегчават.

Това са хора, които представят себе си като общителни, „ душата на компанията ” и притежават своя харизма. Възприемат се като контактни, стимулиращи и очарователни. Привличат много бегли познанства и се радват на забързан социален живот.

Притежават междуличностна прелъстителност. Активно търсят похвали и манипулират другите, за да спечелят внимание и одобрение.        Според Фриц Римън показват себедраматизиращо и детинско есхибиционистично поведение.

Характерното за тези хора е когнитивната дисоциация: слабо интегрират преживяванията си, което води до непоследователно учене и непроверени мисли. Преценките им са ненадеждни, непостоянни и неуравновесени.

Хистериците имат незряло, търсещо стимули поведение. Не могат да търпят бездействие, което води до необмислени и импулсивни реакции. Често описват склонност към моментни развлечения, мимолетни приключения и късоглед хедонизъм.

Авторът твърди, че тези индивиди се стремят да поддържат фасада на една добра социална адаптираност, но когато преживяват дистрес, развиват конверсивни симптоми, които им служат като средство за решаване на конфликти или за избягване на отговорност. Често имат дифузни и неясни соматични оплаквания, чиято психична детерминация е доста по- очевидна. За тези хора е характерно висока внушаемост, внезапни пристъпи на тревожност и паника, нямат задръжки. Характерни за тях са инфантилни изблици на гняв и реагират на стреса чрез развиването на физически симптоми. Фриц Риман смята, че използват отричането и изтласкването. Имат специфични функционални симптоми и оплаквания. Хистериците са наивни, с лошо себепознание. Изискват постоянно да им се обръща внимание, превзети са, треатралничещи, флиртуващи.

Хистеричните личности често страдат от фобиини разтройства, една от които е агорафобията. Тревожат се от попадане на места или в ситуации, от които бягството е трудно / или страх да не изпаднат в неловко положение /, или при които може да се  окаже невъзможно оказването на помощ при неочаквана поява на или ситуационно обусловена паническа атака, или симптоми подобни на паническите. Страховете при агорафобия типично включват характерни групи ситуации, межди които самостоятелно излизане извън дома; попадане в тълпа или опашка; преминаване на мост; пътуване в автобус, влак или автомобил.

Ситуациите се отбягват/ напр. ограничение на пътуването / или биват понасяни със значителен дистрес или с тревожност от получаване на паническа атака.

Хистерията показва много добре влиянието на мозъка върху организма. Тя ни дава типичен пример за връзката между „ ума ” и  „тялото ”.  Хистерията показва най- разнообразни органични, мускулни и психически симптоми. Освен това хистеричните хора се поддават най- лесно на внушение. И каква е причината за това? Неправилна мозъчна дейност ли?

Съществува ли хистерично състояние изобщо, след като хистерията е псевдоболест? Психиатрите могат ли да помогнат при хистерия? От къде трябва да започне лечението? Каква е ролята на психолозите? Щом хистериците се поддават най- лесно на внушение, означава ли, че хистерията се лекува чрез хипноза? Лечение чрез сън ще помогне ли?

Шарко великолепно е описал хистерична криза, съпроводена с крясъци, ругатни, обиди, еротични думи и други. Означава ли това, че хистеричните прояви са признаци на много дълбока афективна неуравновесеност? Как трябва да се постъпи при хистерична криза? Имам предвид при отсъствието на лекар. Първото нещо при хистерична криза е объркването на околните. Как ще постъпи лекарят със самото пристигане? Въпреки, че болният се бори с пристъпа, той ще помоли да го оставят насаме с него. В такива случай хладнокръвното поведение на лекаря пресича кризата. Защо? Защото няма публика, която да се развълнува от състоянието на болния ли?

Хистеричните прояви са само симптоми. Те не са болестта. Тя е много по- дълбока и тази дълбочина трябва да се достигне и болният да се лекува. По какъв начин да стане това?

Възпитанието, такова, каквото го познаваме, е основано на принципа на разделянето. То дели индивидите според идеологиите, класовата и политическата принадлежност, изповядваните религии и т.н. Нормално такова възпитание да пречи на човека да се разгърне на воля и да ограничава полето му на действие…и на любов. Докато не престанат да повтарят на човека, че е от дадена страна, от дадена религия, че говори на даден език, развитието на този човек ще бъде спънато. Освен това ще подхранват враждебността му спрямо хората от другата страна. Това е очевидно. Сегашните възпитателни методи тласкат хората към насилие и омраза, към презрение и груба надпревара. Достатъчен пример за това са чувствата на „ бедните ” деца към малките им „ приятелчета ” от богаташките среди и обратното. Да не търсим от тях любов, защото тя не съществува. Но дали децата така са устроени? Съвсем не; те стават такива, защото ги учат на това. Такива примери съществуват с милиони във всички страни. От човешка гледна точка това е отвратително. Този начин на възпитание автоматично поражда „ война ”. И „ война ” ще има докато хората не се научат да познават сами себе си.

Не може да има възпитание, ако няма любов. Без любов можем само да дресираме, да потискаме, да фасонираме, да втълпим знания и добри обноски. Да мислиш, че обичаш, и да обичаш истински са две състояния, толкова далеч едно от друго, колкото са северният и южният полюс. Любовта изисква постоянно вътрешно спокойствие, изисква равновесие, свобода и сила. Всичко, което разваля и поврежда, е доказателство за липса на любов. Колко малко са възпитателите, които наистина обичат възпитаниците си! Често пъти те обаче твърдо вярват в обратното. Тези възпитатели имат погрешна престава за любовта. А при възпитанието любовта се състои в това да даваш, а не да получаваш, под каквато и да е форма. Много родители възпитават деца, заради самите себе си. Искат те да растат по тяхната воля и амбиции и малко ги интересува какви всъщност са те. Подобни методи на възпитание неминуемо водят до неврози, страдания враждебност, бунтове, чувство за малоценност.

Ако хората се обичаха истински и се стремяха към себепознание  хистеричните състояния ще съществуват ли? Може би хистерията е вик за помощ, които показва, че душата на болния се стреми към духовно израстване и свобода. Когато има голяма любов стават чудеса. Но нека да бъдем по- снизходителни към родителите на хистериците и на самите те като такива, защото няма безпогрешно възпитание и най- големи грешки допускат възпитател

Назад към: Психолог Стара Загора

Content Protection by DMCA.com

LEAVE A REPLY