Биполярно афективно разстройство

 

Биполярно афективно разстройство

Биполярно афективно разтройство основно се характеризира с две диаметрално противоположни състояния. Това са мания / хипомания / и депресия. В състояние на мания болния е с повишена жизнена активност, повешено настроение, склонен към раздразнение. При депресията- точно обратното- понижена жизнена активност и настроение, склонен да изпитва вина. Възможно е да има суицидни мисли или намерения.
Потиснатото настроение, загуба на интереси и радост и повишена уморяемост обикновено се смятат за най- типичните депресивни симптоми, като минималната продължителност е една- две седмици.
При лек депресивен епизод обикновено лицето изпитва дистрес от симптомите и има известни затруднения при изпълняване на обичайните трудови и социални дейности, но не прекъсва напълно тези дейности.

Манийни епизоди

Манийните епизоди обикновено започват внезапно и продължават от две седмици до 4-5 месеца. Депресиите най- често продължават 6 месеца, но рядко повече от година, освен при възрастни хора. Епизоди и от двата вида често се развиват след стресови житейски събития или други психични травми, но наличието или отсъствието на стрес не е съществено за диагнозата.

Първият епизод може да настъпи след всяка възраст. Честотата на епизодите и характеристиките на ремисиите и рецедивидите са много променливи, макар ремисиите да са с тенденция да се скъсяват с течение на времето, а депресиите да зачестяват и да траят по- дълго сред средната възраст.
Смисълът на манийното състояние е да се отрече депресията и всички негативни мисли свързани с нея. Независимо от привидната веселост и повишени възможности / включително бърз ум /, манията е по тежко състояние от депресията, тъй като връзката с реалността е по- силно нарушена.
Поради наплива на мисли, речта на манийния пациент може да стане много нелогична и така епизодът да се обърка с шизофренен. Основните критерии за разграничаване / при изследване на самото мислене / са неговата бързина и фактът, че налудностите са само мегаломанни- с тях няма странности, а само изключително повишаване на себеоценката и значение на личността на пациента за целия свят.
Емоционалният контакт с пациента, възможностите за преработване на травматични събития, критичността и прогнозата за възтановяване са по- благоприятни, отколкото при шизофрения.
По време на острия епизод разграничаването е трудно и не толкова съществено. Психозата се лекува със съответните лекарства- антипсихотици, които са едно и същи, независимо от вида на психозата. Психологичната работа отвен в помощ на диагностиката, е насочена към установяване на контакт и отваряне на пространство за споделяне.
След това се проследява състоянието / дали симптомите са изчезнали, появила ли се е работоспособност, контактност и интереси към света.
Лечението на манийния епизод често е принудително и болнични условия, подобно на лечението на всяка психоза. Освен нерволептиците, се използват и друг клас лекарства- стъбилизатори на настроението / тимостабилизатори /. Критичността и в двете фази е нарушена. Употребата на медикаменти е необходима, но има голямо поле за изследване на психологичните конфликти, преработването на загуба, приемането на болестта и нуждата от терапия.
Рисковете при биполярното разтройство са следните :
• Извършване на опит за самоубийство;
• Значителни материални загуби по време на маниен епизод / включително продажба на апартамент на безценица /
• Уволнение от работа, продължителна нетрудоспособност
• Създаване на конфликти с близки и познати.

Влиянието на начина на живот върху пациенти с биполярно афективно разстройство

Болните от биполярно афективно разтройство както е известно преживяват емоциите си по- силно от здравите.Ако отново се вслушаме в научните разработки на колоса в психологията и бащата на психоанализата Зигмунд Фройд отново ще обърнем внимание на либидоносната енергия, която остава несублимирана / форма на защита на психиката /. Трябва да се отбележи, че разтройството на емоцията се изразява преди всичко в количествени изменения на последната, а не в качествени. Това прави  биполярните пациенти адекватни в социалните взаимоотношения, разбира се ако състоянието на хипомания не се превърне в мания, където загубата на връзката с действителността излиза на преден план.

  • Защо е необходима манията? Манията е необходима по една единствена причина и тя е да се избегне депресията. Болния се потапя в работа, свръхактивен начин на живот, необмислени и дори опасни сексуални взаимоотношения. Все пак нали сте съгласни, че никои не иска да се чувства тъжен, неспособен  та дори и нещастен.

За да се избегне емоцията предизвикваща депресия болния преминава в състояние на хипомания. За това е важно депресивното състояние да се преработи дори и ако се налага и с помощта на психолог. Той ще помогне да се преодолеят, приемат или трансформират неприятните психични преживявания в позитивни и в градивни такива. Ще бъде верен съюзник на тези болни в стремежът им да да се справят с тази  нелека болест.

Но да се върнем към  основната тема,  а именно как се отразява начина на живот при хората с биполярно разтройство? Ако околните им близки хора са спокойни агресивността им ще намалее и дори може да изчезне напълно. Та нали причината за психичните болести е психо- био- социална. Тогава защо психиатрите пренебрегват социалните фактори, когато става дума за тези пациенти? Нормално ли е в тази  ситуация да се разчита само на медикаменти?

За семейните хора с биполярно афективно разтройство, които имат щастлив брачен живот също трябва да се кажат няколко думи. Редовният полов живот се отразява положително на такива хора, защото балансира емоционалното им състояние. Ще отбележим, че това важи за щастливите биполярни пациенти. Постигането на щастие е много важно преудоляването на дихотомните преживявания. Положителните емоции в социалната, личната и професионалната  сфера спомагат за по- бързото възтановяване и постигане на ремисия. Такива хора имат много по- малко причини да преживеят  депресия, тъй като добрите отношения с околните и професионалните успехи са важни за повечето хора.

Известно е, че болестта колерира с висока интелигентност.  Много известни научни работници в областта на психологията са страдали от биполярно афективно разтройство и може би точно за това са успели да допринесат толкова много за научните търсения. Присъствах на конференция, където двама психиатри спореха за отношението, което специалистите трябва да имат към психично болните с биполярно  афективно разтройство. Според единия те трябва да третират като всички други болни, а според другия трябва да се стимулира творческия дух, независимо от наличието на болестта.

Болестта е наречена „ болест на великите умове“, но това означава ли, че тези болни трябва да се третират по особен начин? Според мен това е нехуманно.  Ако болните с биполярно афективно разтройство са в ремисия те няма да станат по- малко умни, но ще функционират във всики социални сфери и ще са активни в ежедневните си задължения.

На тези болни не им трябват „сили“, за да  се борят с тази хронична болест. Постоянната борба изтощава, изпива силите им, още повече, че  повечето лекарства изписани от психиатри имат седативен / отпускащ / ефект не само психически, а и физически. Възможно е болният да има нужда от повече сън и почивка. За това казвам, че на биполярните пациенти им трябват умереност и спокойствие в чувствата, мислите и дейността им. А техните близки нека се вслушват повече в думите им, защото ще открият много неподозирани за тях хоризонти от наистина умни и мъдри хора.

Назад към: Психолог Стара Загора

Content Protection by DMCA.com