До 55 % от пациентите на антидепресанти постигат пълна ремисия за осемседмично лечение

В случай, че не си успял да решиш проблема с депресиядепресията сам или с помощта на психолог ще ти се наложи да се обърнеш към психиатър. Затова е важно да си информиран какви лекарства може да ти изпишат и как действат те. Това е наистина полезна информация!

Сега отново ще ти опиша случай от моята практика и как на Т. П. информацията относно лекаствата му помогна да взема участие за здравето си и да търси информирано съгласие от психиатъра. За да открия проблема на клиента си аз приложих следния метод. Приложих психодиагностика с най- добрия клиничен и личностов тест MMPI – 2 / Минесотски многофакторен личностов въпросник  /. Открих, че Т. П. е болен от тежка депресия и има мисли за самоубийство. След като разбрах за тези мисли веднага го насочих към психиатър, защото при наличие на мисли за самоубийство това е задължително. Направих проучания на някои лекарства изписвани при депресия и събрах по- долу написаната информация.

Депресията / може да се класифицира според нейната тежест /и тогава тя се разделя  на лека, умерена и тежка, с частична или пълна ремисия. Най-тежката форма на депресивения (и манийният) епизод е психотичната депресия и психотичната мания, които се характеризират с наличието на психотични симптоми, като налудности и халюцинации. По този начин се очертава отделна категория психотично разстройство на настроението.  То остава хронично състояние, при което много пациенти имат повтарящи се епизоди.

Честотата на ремисията / времето през което симптомите на болестта не се проявяват /, постигната при лечение с различни антидепресанти, варира в широки граници. Честотата на ремисия е по- висока при- най- новите антидепресанти, като  веществата, които блокират някои физиологични процеси на противоположното действие на серотонина  и норадреналина, отколкото при по- старите отбрани  вещества, които потискат или спират различни процеси в организма на обратното действие.

Моят клиент ме потърси и ми съобщи, че лекарят му е изписал венлафаксин. Потърсих информация за това лекарство и  установих, че при 40% до 55 % от пациентите на венлафаксин / формите с незабавно и с удължено освобождаване / се съобщава за постигане на ремисия след осемседмично лечение.

Така или иначе, проучванията ми сочат, че приблизително една трета от пациентите с депресия не успяват да се повлияят напълно от лечението с антидепресанти, което е провеждано в адекватни дози и с достатъчна продължителност. При лечение с наличните сега антидепресанти, състоянието на пациентите не удовлетворява пълните синдромни/ симдрома е съвкупност съвкупност от признаци, свързани с болестно състояние и проявяващи се едновременно. Характерно за синдромите е, че при засичане на един или част от симптомите им, останалите лесно могат да се открият./, но в същото време не се постига пълно облекчаване на симптомите.

Потърсих и други антидепресанти и резултатите от едно проучване сочат, че само една четвърт от пациентите / лекувани в началото с циталопрам и които не са постигнали ремисия или не могат да понасят медикамента / постигат ремисия на симптомите при вторично лечение с бупропион, сертралин или венлафаксин.

Тези резултати подчертават и различията, които съществуват между находките от клиничните проучвания и тези от клиничната практика, като в „ реални “ условия се наблюдава наистина статистически значимо по- ниска честота на ремисията. Докато аргументите за ограниченията на настоящите медикаменти може да се включват ограничена ефективност и / или недостатъчно сътрудничество към лечението, то признаването и приемането на разликите неоспоримо подкрепят необходимостта от усъвършенстване на настоящите стратегии за лечение на депресията.

Нещо повече, въпреки че дългосрочното лечение с антидепресанти може да редуцира риска връщане на симптомите след период на подобрение или нов епизод, това се постига само при малка част от пациентите в клиничната практика, което се дължи отчасти на останалите симптоми и страничните ефекти, като нарушения на съня и отпадналост, сексуални проблеми и покачване на теглото.

Проблемът, които стои пред теб и психиатъра е търсенето на антидепресант, който ще ти даде възможност за постигане на по- пълна ремисия. Можете да обсъдиш това с лекаря си и заедно да намерите решение, защото по този начин ставаш активен участик в борбата с депресията, а това също е терапевтичен подход.

За съжаление, при индивидите, лекувани за  депресия, остатъчните симптоми са чести и са свързани с повишен риск от тяхното завръщане  и незадоволително психосоциално функциониране.

Тези важни симптоми на депресията може да са още по- важни, тъй като е трудно да бъдат разграничени от възникналите в резултат на лечението странични ефекти, като тревожност, нарушение на съня, сънливост и отпадналост и познавателна и изпълнителна дисфункция, които често са предизвикани от използваните сега медикаменти.

Според резултатите от моето проучване, остатъчните симптоми по време на ремисия са обичаен феномен при депресията и се наблюдават при 32 % от пациентите. Те имат взаимовръзка с тежестта на началното заболяване. Остатъчните симптоми по време на ремисия са и мощен прогностичен параметър за последваща поява на симптомите, който се наблюдава при 76 % от пациентите с остатъчни симптоми и при 25 % от тези, при които липсват такива симптоми.

Нещо повече, остатъчните симптоми значимо повлияват функционирането на пациентите / професионалното им фукциониране и субективния стрес в отношенията им с другите. /.

До някаква степен, остатъчните симптоми са налице при лечение с всички антидепресанти. Те са така чести, че се налага антидепресантите да се комбинират с допълнителни медикаменти./

Нарушенията на съня и бодърстването могат да причинят влошаване на прогнозата. След постигането на ремисия те могат да имат стойност в значителна степен. Това са така наречените циклични ритми.

Независимо от лечението, пациентите с депресивен епизод често съобщават за трудности при заспиване, намалена продължителност на съня, чести събуждания през нощта.

Резултатите от друго проучване сочат, че сред 215 пациенти с депресия, лекувани с флуоксетин, нарушенията на ритъма сън и бодърстване, обединяващи симптоми, свързани със съня, сънливостта и отпадналостта, са били най- разпространените и важни остатъчни симтоми.

Наличието на подобни остатъчни симптоми е довело до засилена употреба на различни медикаменти за допълнително лечение, като анксиолитици, бензодиазепини и психостимуланти, с цел да се компенсира тесният спектър на ефективността на антидепресантите.

Проучванията свързват частичната ремисия със статистически значим повишен риск от завръщане на симптомите. В едно скорошно проучване се съобщава, че 91, 4 % от пациентите с остатъчни симптоми след частична ремисия имат последващо, ранно възвръщане на симптомите в сравнение с 51, 3 % от тези с остатъчни симптоми. По време на повтарящите се епизоди, тежестта на депресивните симптоми е по- голяма в сравнение с първите епизоди.

При пациенти в ремисия често се наблюдават нарушения в бодростта през деня. Те, изглежда са, остатъчни симптоми. И наистина, сънливостта и отпаднолостта са важни остатъчни симптоми при пациенти с депресия, лекувани с антидепресанти, като отпадналостта се среща при почти 40% от повлиялите се от лечението. Тези инвалидизиращи остатъчни симптоми налагат допълнително лечение и на основата на тази информация моят клиент обсъди това с лекаря си като по този начин откри най- подходящото за него лекарство.

При пациенти в ремисия, които получават наличните понастоящем антидепресанти, апатията, познавателното и изпълнителното нарушение често се срещат както като остатъчни симптоми, така и като странични ефекти от медикаментите.

Цикличните ритми са адаптивен феномен към периодичните промени в хода на деня, настъпващи в обкръжаващата среда, като по- важният от тях цикълът светло/ тъмно.

Цикличните ритми се характеризират с постоянен период от около 24 часа и са вътрешно определени. Те стоят в основата на различни биологични, физиологични и поведенчески промени.

Мнозина считат, че депресията се дължи на смесица от генетична уязвимост, фактори на средата, влияние на травматични житейски събития и соматични болести. Съвсем до скоро обаче, нямаше интегриран подход, който да обясни как тези параметри отключват депресия.

Днес цикличният подход кък депресията дава прозрение за обяснение на депресията. Изчерпателните данни сочат, че всички тези индивидуални величини, както и размерите на средата, предизвикват промени в биологичните, физиологични  и поведенческите циклични ритми, които от своя страна може да стоят в основата на развитието на разстройствата на настроението, като: голяма депресия, биполярно разстройство и сезонно афективно разстройство.

И наистина депресията е интимно свързана с промяните в цикличните ритми на биологично, симптомно / например нарушено настроение и симптоми, свързани с цикъла сън и бодърстване / и социално ниво.

Нещо повече, неотдавнашни генетични, молекулярни и поведенчески проучвания разкриват наличието на индивидуални гени, които изграждат „ часовника “ за регулацията на настроението. В допълнение, очевидни стават важните функции на тези гени за мозъка и хормоните, свързани с настроението.

Като се има предвид основната роля липсата на организация на цикличните ритми за възникване на депресията, то възстановяването на променените циклични ритми при разстройствата на настроението разскрива нов и обещаващ потенциал за постигане на по- добра ремисия на пациентите с депресия.

Възстановяването на цикличните ритми при депресивните пациенти може да доведе до уникално облекчаване на всички главни симптоми на депресията, което разширява спектъра на антидепресивната ефективност и позволява дългосрочно поддържане на лечението. Така антидепресантите отговарят на предизвикателството за постигане на по- добра ремисия на симптомите.

По този начин, възстановяването на цикличните ритми при депресия представлява напълно нов и обещаващ терапевтичен подход към това заболяване.

Идеята за цикличността за депресивните състояния да има ключова роля за причината и лечението на това заболяване. Това ново разбиране за депресията води до хипотезата, че възстановяването на цикличните ритми при депресивните пациенти може да има антидепресивен потенциал. Ето защо лекарствата, възстановяващи цикличните ритми могат да имат мощен и широк антидепресивен потенциал за облекчаване на основните сиптоми на депресията, включително подтиснатото настроение, липсвата на удоволствие при правенето на нещо или правенето по задължение, нарушенията на съня.

В процес на изследване вече е един нов медикамент- Agomelatin. Tова е антидепресант за лечение на депресия. Той представлява нова стъпка напред в лечението на депресията.

В последните години все повече се изследва връзката между депресивните състояния и нарушенията на цикличните ритми.

На симптомно ниво повечето главни симптоми на депресията като: подтиснатото настроение, липсата на удоволствие при правенето на нещо или правенето ми по задължение, тревожността, прекомерната отпадналост през деня и нарушенията на съня, са били описани от гледна точка на цикличните ритми.

Това открива пътя за по- добро разбиране на депресията и осигурява нова интерпретация на клиничните наблюдения, като типичните вариации на депресивното настроение. Депресивното настроение малко се подобрява в течение на деня, е резултат от нарушение на нормалните циклични ритми на настроението. Тези резултати непрекъснато се повтарят в много клинични проучвания.

В допълнение, много от другите главни симптоми, от които най- очевидни са симптомите, свързани с цикъла сън/ бодърстване, бяха свързани с болестни циклични ритми. Нарушенията на съня и отпаднолостта през деня наистина са много чести симптоми при депресивните състояния, като почто 80% от депресивните пациенти съобщават за наличието им в клинична обстановка.

Всички тези симптоми на депресията са много важни, защото се считат за основни остатъчни симптоми при пациентите, лекувани с наличните към момента антидепресанти. Тези остатъчни симптоми не само значително нарушават възстановяването и функционирането на пациентите, но освен това са и прогноза за неадекватно лечение. В дългосрочен план те са и прогноза за отново възвръщане на симптомите.

Настоящите ограничения на терапията с наличните антидепресанти и непрекъснатите усилия на изследователите увеличиха търсенето на нов и ефективен подход за лечение на депресията, основан на възстановяването на цикличните ритми при депресивните пациенти. Това е начало на нови търсения в областта на лечението на депресията и разскрива нови терапевтични перспективи за по- пълна и дългосрочна ремисия.

Затова е важно е да обсъдиш с психиатъра си възможните лекарства, които се изписват при депресия и заедно да намерите най- подходящите за теб.

Ако попадаш в тези близо 50 % от болните с депресия, които се лекуват с антидепресанти и не можеш да се излекуваш напълно се налага комбинирането им с психотерапия и /или билки. Информация за билките, които можеш да приемаш за лечение на депресията ще прочетеш в следващата статия.

 

Ако тази статия ти е харесала моля, подкрепи ни във Facebook.

Автор:  Нели Пенчева

Назад към Психолог Стара Загора

Content Protection by DMCA.com