Детска психология- играта

В детската психология се счита, че играта е една от основните форми, чрез която детето реализира своето присъствие в битието. Детето и играта са в такава близост, че трудно могат да се мислят като нещо разделено. Една от най- дълбоките представи за детето е свързана  с играта.

В детската психология играта се определя като „ действие, извършвано доброволно, ограничено във времето и пространството, изискващо спазването на доброволно приети задължителни правила, които по своята същност са самоцелни и придружени от чувството на напрежение и радост, от съзнанието за „ нещо различно “ от всекидневния живот.“

Играта е сериозна дейност, освободена от вътрешни ограничения. Детето  играе, защото играта му доставя удоволствие и в това се състои неговата свобода. Играта доставя радост, удоволствие, самоотвърждение. Играта предполага едно особено съзнание:‘‘ съзнанието, че това се прави  просто така “, че се извършва пренасяне в  един особен свят.

Играта не е обикновен живот. Това е излизане от живота за задоволяване на впечатленията. Играта може да се играе винаги. Тя не е  наложена. Тя е  необходима, доколкото е желана, доколкото създава радост, породена от самото играене. Играта е „ безкористна “. Тя е ограничена и затворена. Изиграването протича във времето и пространството и смисълът на изиграването е в самото него. Играта има завръзка и развръзка- в нея съществува абсолютен ред и всяко отклонение и всяко отклонение от този ред разрушава играта. Разгръщането на играта при децата изисква особено време- пространство, различно от обикновеното жизнено време  и пространство. И само в това пространство са в сила игровите правила и закони. Съзнанието, че това „ само игра ‘‘, не изключва сериозността и всеотдайността на отдаването на играта. Играещото дете е изцяло  завладяно от играта. Играещото дете е изцяло завладяно от играта. Играта „ не е само „ несериозното, играта се издига до сериозното, а сериозното- в игра“.

Според детската психология неотменно качество на играта е напрежението, породено от изпитанието на възможностите на участниците, на техните физически и морални сили, от отношението към другите участници в  играта.

Играта се играе с правила. Даже когато правилата се отричат, това е причина за въвеждането на други правила. Правилата задават законите, управляващи временния свят, създаден от играта. Те са неуспорими. Нарушаването на правилата разрушава света на играта. Тя престава да съществува.

Играта дава възможност за изразяване на вътрешния свят. Тя е форма на неговото осмисляне. Това, което не може да бъде изказано с думи, може да намери непосредствена форма чрез играта.

В играта може да се направи това, което в реалността е невъзможно- да се проиграят отново чувствата и по този начин  и по този начин да се изкарат на повърхността, като се превърнат в обект на осъзнаване, да се погледнат от друга преспектива, да се видят „ в тяхното  друго значение “  и с това да се вземе контрол върху тях.

В играта, изтъква Фройд, детето създава свой собствен свят, наситен с емоции. В играта детето може да направи това, което не може да направи в реалността: да изрази своя страх, безпокойство, гняв, омраза, мечти… Когато детето преживява своята слабост, то не иска да я сподели с другите, а играта му дава възможност да покаже себе си като силен. Играта заема особено място между фантазията и реалността.

Играта се насочва от скрити мотиви и тя може да замести свободното асоцииране. Така играта открива възможност да се проникне в подсъзнанието на детето, да се открие миналото и да се засили Егото. Играта е форма на самосъзряване, освободена от ограничения.

Игрите могат да се квасифицират по следния начин:

Невключеност в игратаДетето стои безучастно, без да има определена цел
Самостоятелна играДетето играе само, без да проявява чувствителност към игрите на другите деца
Наблюдаване на чуждата играДетето наблюдава другите деца и реагира на това, което те правят, в действителност без да играе с тях то може да разговаря, да задава въпроси, но без да се включва в тяхната игра. Това, което го отличава от първия стадии, е това, че не гледа безучастно.
Паралелна играДецата контактуват помежду си и могат да извършват някои съвместими действия, взаимодействията не са с ясно изразена  структура, интересът е насочен повече към другото дете, отколкото към действията.
Съвместна играДецата играят заедно, изпълняват взаимосвързани роли; взаимодействията са структорирани и децата имат усещане за групова идентичност.

 

Назад към: Психолог Стара Загора

Content Protection by DMCA.com