Деца със СОП

Често задаван въпрос от учителите е: Какво е дислексия?  Какво е диспраксия? Имат ли връзка и по какво се различават?

Маркерите,  по които основно се определят дислексията и диспраксията са:

Дислексията е свързана със способността да се декодира писмен текст и се проявява с:

  • недобре развити умения за четене и писане
  • проблеми с оперирането с графични знаци
  • проблеми с изграждане на метапознанието и др.

За да се установи дислексия е необходимо детето да навлезе в периода на ограмотяване.

Диспраксията е нарушение, което засяга извършването на волеви движения и се проявява с:

  • с двигателно координационни трудности;
  • с трудности в грубата и фина моторика;
  • с дефицит в моторното планиране и др.

Затрудненията до които води това нарушение са свързани с умението да се планира и довежда докрай започнатото, да се подреждат приоритети.

Доказано е, че хората имащи обучителни затруднения често имат нарушения в  моториката.

И при двете състояния- дислексия/диспраксия се изключва интелектуален дефицит.

Двете състояния (дислексия, диспраксия) имат повече прилики,  отколкото разлики. Трудно се разграничават едно от друго. Много често двете състояния се представят в специфични обучителни затруднения при учениците.

Често дислексията е съпътствана от диспраксия.

Двете състояния почти не се срещат в чисто състояние.

Таблицата показва относителното деление на дислексия/диспраксия.

 

  • Класическа дислексия
  • Класическа  диспраксия
  • трудности в обработката на символичните знаци;
  •  затруднение да се научат да четат и пишат;
  • затруднения с  усещането на фонемата  или първоначалната разграничение на звуците;
  •  затруднения в придобиването на езика, намиране на дума или семантично (свързани със значението) трудности;

Когнитивни слабости:

  1. лоша дългосрочна вербална памет;
  2. лошa работна памет;
  3. бедни причинно-следствени  умения и причинно-следствената  памет;
  4. трудности със слуховото и/или визуално възприятие и памет;
  5. слабо разпознаване на ляво / дясно
  6. намалена способност на лявото полукълбо;
  • двигателно-координационни трудности;
  • трудности с обща и фина моторика;
  • показват значителни проблеми с възприятието;
  • бъркане на ляво/дясно;
  • лоши способности за осезателно (тактилно) възприятие;
  • лоша координация  око-ръка;
  •  слаба работна памет;
  •  бедни причинно-следствени умения;
  • лоша краткосрочна визуална или звукова памет;
  • лоша вербална памет и лоша памет за вербални инструкции;
  • усетна агнозия (загуба на „усещането на пръстите“ или интуитивно познание на пръстите на ръцете;
  • тенденция към слабост в дясното полукълбо или „незрялост“ и с относителна сила на лявото полукълбо

 

По–долу накратко са представени общи за двете състояния (дислексия, диспраксия) дефицити, които се проявяват при изучаването на математиката.
Учащите с дислексия и с диспраксия  често имат проблеми с овладяване на математическите умения. Затрудненията са от гледна точка на това, как те обработват определен брой задачи ( напр. в математика).

Слабата работната памет оказва влияние върху обучението по математика като на първо място са линейните или стъпка по стъпка процеси, които включват запомнянето на няколко части на информация в работната памет по едно и също време. Децата със затруднения в ученето често губят следата на това, което правят, забравят каква е била първоначалната задача или забравят инструкциите на учителя. „Бихте ли ми казали: Каква беше сумата още веднъж?“ е класически въпрос на човек с  „дислексия“ или „диспраксия“.

Слаба дългосрочна памет: изразява се в затруднения да автоматизират математичеси факти и математически процедури (т.е. факти свързани с изваждане или умножение, или начина, по който да се сумират числата).

Причинно-следствени проблеми: обхващат редица комплексно взаимосвързани области:

1. Бройна и числова система:

Има много умения, които детето трябва да овладее преди да навлезе в периода на ограмотяването и изучаването на бройна и числова система. Преди да минат през стадии на обучение как да се брои, децата трябва да намерят смисъл в броенето и групирането на числата и трябва да се научат да използват сложни последователности от определен брой думи.

Способността да брои включва отбелязващи думи към последователности от обекти. Спомняйки си последователности от думи и виждайки модели в рамките на тези последователности е ключов аспект при ученето да се разберат сложните структури на бройната система.

Много деца с дислексия и диспраксия се научават да броят по-късно от връстниците си и не успяват да разберат структурите на бройната система.

В резултат на това те имат трудност при декодиране на големи числа и имат проблеми при изчисляването на задачи наум и писмено с големи числа.

2. Последователност от инструкции:

Много  деца с дислексия и диспраксия имат затруднение при запомнянето на последователност от вербални инструкции. Всички изчисления с по-големи числа включват извършването на последователност от стъпки.

Стандартните методи за изчисление се преподават „процедурно“ или като поредица от вербални инструкции (Първо, можете да направите това, после правите това, когато направите това, следващото, тогава …)

Вследствие на това стандартните методи са особено трудни за изучаване за децата с дислексия и диспраксия. Често родители и учители прибягват към преподаването на методи за пресмятане наум с учене наизуст, с повтаряне на глас.

Хубаво е децата да се учат да пресмятат наум по нови методи, които са относително лесни за разбиране и не изискват да се преподават  „по рецепта“ .

3. Бъркане на посоките:

Понякога децата бъркат написаните цифри (например „2“ и „6“), трудностите с посоките обикновено оказват значително влияние, когато трябва да се четат или декодират двуцифрени числа, и да бъдат написани или кодирани.

Бройната система е структурно различна във втората десетица, между 10 и 20,  и това затруднява децата да определят коя цифра в двуцифреното число да се каже или напише първа. Тези трудности се проявяват, ако децата бъркат посоката или „позицията”( 16/61, 12/21 и др.).

За тях е трудно да разберат начина на пресмятане, (когато числата са написани в колона), защото при четене на числата ние ги четем отляво надясно, но при пресмятане, пресмятаме като започваме отдясно наляво.

При процедури за изваждане със заемане, децата трябва да се движат наляво и надясно и се озовават в изключително трудни ситуации. При умножение „пресечените“ изисквания за посока и изисквания „умножение на кръст и стъпка надолу” затрудняват много учениците с дислексия и диспраксия.

4. Скорост на работа при словесна и писмена работа:

Децата с дислексия/диспраксия са склонни да обработват по-бавно постъпващата информация.

Ако от тях се изисква да дават бързи отговори на въпроси, свързани с математически факти, или да извършват бързо изчисления наум, се получава ефект на намаляване на способността да мисли.

Затрудненията с работната памет, дефицитът на вниманието и тревожността водят до забавяне в преработката и извличането на информация, което означава, че тези ученици ще завършват писмена работа по-бавно и ще извършват по-малко работа, отколкото техните връстници.

 

5. Слаба способност за обобщаване. Децата с дислексия/диспраксия показават:

Слаба страна: слаба способност за припомняне на факти

Силна страна: бързо схващат принципите на логико-математическите стратегии за изчисление, в състояние са да измислят начини за изчисления на трудните за тях пресмятания.

Често пъти в начален етап на обучение децата с дислексия/диспраксия могат да бъдат особено праволинейни в мисленето, защото виждат цифрите и изчисленията в елементарен вид базиран на едноцифрени числа.

Слабото разбиране на числата и връзките между тях (което е в основата на слабата способност за обобщаване) е причина да не правят пренос на познати, стандартни начини за пресмятане при решаването на непознати или предизвикателни задачи.

Често имат трудности при разбирането коя операция участва в смесена текстова задача.

При задачи наум, децата с дислексия и диспраксия често не успяват да изберат подходяща стратегия за „пресмятане“ наум. В тези случаи, някои деца с дислексия и диспраксия могат да бъдат толкова объркани, че да не могат да преценят от къде да започнат.

Разграничаване на силните и слабите страни:

Дислексичната личност е интересна при обучение по математика.

Често децата с дислексия трудно си припомнят факти, но много от тях са добри в „мисленето“. Някои деца с дислексия решават някои математически задачи неимоверно бързо и без да изглежда така, че  правят много изчисления. Докато трудностите за извличане на факти могат да забавят  пресмятането, някои деца с дислексия бързо схващат принципите на логико-математическите стратегии за изчисление.

С подходящата подкрепа, те са в състояние да измислят нови начини за изчисление на трудните за тях пресмятания.

Обикновено децата с дислексия, които са добри „мислители“ не са в състояние да обяснят методите, които те използват, за да направят изчислението или решат текстовите задачи. Тъй като те работят интуитивно, често не са в състояние да запишат/обяснат своите методи на пресмятане. Техните отговори често са неточни, защото тяхното знание за точните факти е ограничено.

 

Какво е важно да знае учителят/родителят  при учене на математика?

  • От изключително значение е при въвеждане на детето в областта на математиката е да се обърне особено внимание за боравене и разпознаване на количествата и съответно към свързването на количествата с цифрите. За тази цел е необходимо на учениците с дислексия/диспраксия да се осигурява достъп до боравене с конкретни материали, с цел да разберат всички концептуални и изчислителни аспекти на математиката;
  • Да се убедите, че учениците с дислексия/диспраксия разбират езиковите и символни аспекти на математиката;
  • Да се преподава по структуриран начин ( т.е. да са на място в рамките на всяка тема, методите на преподаване да са съвместими  с разбирането).

 

Инструменти, които дават възможност да се намери смисъл в числата и учениците да мислят математически включва:

  • Конкретни предмети и материал;
  • Абстрактни пространствено-числови модели.

Младо момиче създаде специален шрифт за хората с дислексия

Той е напълно безплатен и може да се инсталира на компютър или таблет

За да улесни ежедневието на страдащите от дислексия, младата Кристина Костова създава специален шрифт. Благодарение на него четенето и писането върви по-леко.

„Чисто графично съм заложила на това да има лека деформация на буквите, която е съобразена с това окото на читателя да бъде подведен по по-правилен начин“, обясни Кристина.

Самата Кристина също страда от дислексия. Като малка размествала буквите в думите, но това й изглеждало напълно нормално.

„Често казвах на майка ми, че не виждам какъв е проблемът, който тя е намерила в моята диктовка, защото всички букви са си там. Просто не са в правилния ред“, разказа тя.

Още по темата
78% от родителите смятат че училището трябва да възпитава и изгражда личности
Плевнелиев даде лично старта на Чети с мен 2015 в София
Растителното олио съдържа токсични химикали

Дислексията не е заболяване, а различен начин, по който мозъкът обработва информацията. Симптомите и проявленията й могат да бъдат различни.

„Най-трудното е, че буквите, както повечето казват „танцуват“. Трудно се проследява един ред, доста често се объркват. В техния ред в една дума се заменят, се разменят“, обясни младото момиче.

В момента Кристина предоставя Adys за свободно и безплатно ползване. Шрифтът може да се инсталира на компютър или таблет. Изпраща го по пощата на всеки, който прояви интерес.

„С мен се свързаха много учители, независимо от каква степен – на начално или средно образование, които казват: „Аз забелязвам, че някои от моите ученици имат такива проблеми и бих искала да им помогна“, разказва Кристина.

Бъдещите й планове са да създаде сайт, откъдето шрифтът може да бъде изтеглен. Надява се по този начин направеното от нея да достигне до повече хора.

Дислексия – какви са симптомите и какво включва лечението?

Дислексията е вид затруднение при учене, при която се наблюдават трудности при определяне на посоките в пространството и понякога се описва като неврологично разстройство. Тя се проявява под формата на трудности при четене, писане, проблеми с правописа и понякога с математиката. В някои случаи са засегнати равновесието, движението и чувството за ритъм.

дислексияНивото на интелигентност при хората с дислексия често е над средното до изключително високо, те са надарени с творчески умения и гениални способности. Известни примери за хора с дислексия са Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн, Уолт Дисни и олимпийският шампион по скокове във вода и многократен носител на златни медали Грег Луганис.

Причини и симптоми

Макар че не е открита точната причина, проучванията са установили различия в начина на обработка на звуковата и визуалната информация при дислексиците и останалите хора. При човек с дислексия тези различия създават онова, което един учен нарича „психологически подпис“ – уникална мозъчна схема, може би резултат от ясно изразена дейност по свързаните с допамина нервни проводящи пътища. Допаминът е невротрансмитер, химическо вещество, действащо в мозъка, което улеснява определен тип съобщения. Според един автор, когато нивата на допамин са високи, дислексикът усеща времето като течащо много бавно извън самия него и много бързо вътре в него; сякаш времето е застинало.

Същият автор отбелязва, че когато дислексикът преживява моменти на дезориентация, когато думите или звуците не създават за него визуална картина и когато съзнанието му продължава да се опитва да преодолее объркването визуално, нивата на допамин се изместват и променят. По всичко личи, че това съответства на някои от симптомите на дислексията, като неточно възприемане на времето и фантазиране.

Симптомите могат да включват:

– Влошена способност за свързване на символите със звуци и обратно

– Често объркване на думи при четене и неспособност да се запомни значението им

– Объркване при устни указания, когато липсват образни ориентири

– Объркано чувство за пространствена ориентация, особено чрез обръщане на букви и цифри, честа загуба на мястото, достигнато при четене или прескачане на редове

– Усещане, че думите, буквите и цифрите се движат наоколо, изчезват или стават по-големи или по-малки

– Пропускане на пунктуационните знаци или други елементи на езика

– Бавно, затруднено четене, трудно разбираем и тих говор в някои случаи, често погрешно произнасяне на думи

– Объркване на ляво и дясно

– Трудно научаване на математическите понятия, прекомерно фантазиране и трудности с възприятието на времето

– Трудности при подреждането на предмети в последователност

– Трудности при подреждането на пъзели, трудно следване на права линия при вървене или трудности при изпълнение на задачи, изискващи прецизни двигателни умения

Други по-положителни характеристики, често срещани при дислексиците, включват:

– Първична способност на мозъка да променя и създава усещания

– Отлично усещане за околната им среда, интелигентни, с любознателност над средната

– Интуитивни, проницателни, с изключителна способност за картинно мислене

– Многомерно възприемане (от различни гледни точки почти едновременно)

– Живо въображение

– Преживяват мисълта като действителност (бъркат това, което виждат, с онова, което мислят, че виждат), поради което са изключително творчески натури

Лечениедислексия лечение

В своята книга „Дислексията е дарба“ Роналд Д. Дейвис описва алтернативно и допълнително лечение, което се съобразява с модела „динамична гледна точка“. Според този модел причината буквите сякаш да променят формата си и да плават, редовете с текст сякаш да се движат и думите сякаш да са различни от онези, които са в действителност, е, че дислексикът вижда света през „окото на съзнанието“ си вместо през физиологичното си око. С други думи, страдащите от дислексия повече от всички други виждат онова, което „си мислят“, че виждат, а не онова, което виждат очите им. И за да усложнят нещата още повече, те правят това толкова бързо, че лесно се объркват, когато многобройните аспекти не оформят цялостен и единен образ.

Целта на лечението, предложено от Дейвис, самият той страдащ от дислексия, е да се приучи „окото на съзнанието“ да се връща към заучена, фиксирана гледна точка, когато дислексикът разбере, че вижда със съзнанието си, а не с очите си. Това се постига с поредица от оценяващи тестове, последвани от упражнения поединично, които преобучават пътищата за възприемане, използвани от съзнанието.

Като се използват дарбите на дислексика – неговото въображение и любознателност, – тези упражнения включват творчески физически занимания, в това число използване на глина за моделиране, топка на Куш и обучение за движение. През 1982 г. Дейвис основава Център за корекция на дислексията към съвета за изследване на четенето, а през 1995 г. – Международна асоциация за дислексия на Дейвис, която обучава педагози и терапевти.

При друго алтернативно лечение се цели усъвършенстване на неразвитите умения за учене, необходими за четенето и математиката. Тази система, наречена „Аудиоблокс“, може да се използва поединично (особено за деца) или в групи и включва серия упражнения за съзнанието, които са насочени към ученето, фокусирайки се върху „недостатъците“ на дислексията. Лечението включва закупуване на комплект по интернет, който съдържа книга, озаглавена „Правото да четеш“, допълнително ръководство, компютърна програма на компакт-диск, необходима за обучението при „Аудиоблокс“, и учебни материали. Книгата е разделена на две части – първата обяснява теорията, а втората – самата програма с упражнения. Допълнителното ръководство съдържа специализирани програми, насочени към „недостатъците“, в това число писане, правопис, математика, предучилищна подготовка и учене при по-големи ученици и възрастни хора.

Учебните материали включват 96 цветни блокчета, представляващи всеки от шестте цвята на всяка от шестте страни на блокчето; преграда, която закрива предметите, оцветени карти с предварително отпечатани схеми, карти с букви, книга за четене, написана с 800-те най-често употребявани думи в английски език, и карти с думи и демонстрационно видео.

Специалните препоръки по отношение на образованието включват помагане на детето да бъде организирано и съсредоточено върху съответните задачи, като се поддържат бюрата и работните им места подредени, без ненужни или отвличащи вниманието материали; задаване на по-чести и по-кратки задачи за изпълнение с цел повишаване на увереността; поддържане на постоянна обратна връзка и „незабавни поощрения“, както и кратки обсъждания или уговорки за работа.

Алопатично лечение

Алопатичното медицинско лечение на дислексията включва използване на лекарства против дезориентация, насочени към симптомите, свързани с равновесието и координацията в резултат на промените във визуалното възприятие; стимулиращи лекарства, като Ritalin, насочени към симптомите, свързани с понижената самооценка, безпокойството и лесното разсейване, и ноотропни лекарства, за които се смята, че подобряват познавателната функция. Стимулиращите лекарства могат да бъдат по-ефикасни при разстройствата, свързани с ученето. За лекарството Piracetam (Ноотропил или Пирамем са подобни) се смята, че е възможно да лекува дислексия. Потенциалните странични ефекти от употребата на стимулантите, за които се съобщава, включват нервност и безсъние, те са противопоказни при епилепсия, някои алергии, проблеми с кръвно-то налягане или при използване на инхибитори на моноаминоксидаза. Съобщава се, че при децата продължителната употреба на стимуланти влияе отрицателно върху растежа и може да потисне нервната им система или да доведе до загуба на съзнание. Като намаляват естествените нива на стимуланти в мозъка, те могат да доведат и до зависимост. Твърди се, че стимулантите и ноотропните лекарства подсилват ефектите на алкохола и амфетамините. Другите възможни взаимодействия включват използването на антиконвулсанти (лекарства против епилепсия), трициклични антидепресанти, антикоагуланти и атропиноподобни лекарства, които блокират невротрансмитера ацетилхолин.

Основни умения за писане и дислексия

Една немалка част от децата със СОП имат увреждане наречено дислексия. Писането също има отношение към езика, както и устната реч. То се поражда от различни мотиви и като цяло е в по- голяма степен осъзната и разгърната дейност.

За да се научи да чете и пише, детето трябва да осмисли и писмената форма на речта като знакова система, която позволява предаването на информация чрез графични елементи. Писането трябва да бъде съотнесено към устната реч. To е и своеобразна форма на комуникация с графично представени езикови средства, при което говорните звукове се заменят с буквени символи. Основа на писането са езикът и устната реч като универсално средство за общуване. Процесът на писане е още начин за пораждане и изразяване на собствени мисли, което е един от основните фактори за развитие на човешката цивилизация.

  • Формирането на умения за писане / печатно и ръкописно / представлява продължителен и последователен процес.
  • В зависимост от степента на овладяване неговата психологическа структура се изменя, като се извършва преход от съзнателно към автоматизирано равнище на изпълнение.
  • Писането се осъществява чрез различни по вид писмени дейности: писане под диктовка, преписване и спонтанно писане.

Сензорното равнище е свързано със способността от зрително и слухово възприятие и свързаните с него вербална и зрителна памет. Зрителното възприятие подсигурява финото разграничение на графично сходните букви и е свързана със зрителната памет по отношение на запомнянето на оптични символи и усвояването на правилната позиция на буквите. Oт своя страна слуховото възприятие подсигурява разграничението на акустично сходните звукове на на- малката звукова частица и нейното буквено съотнасяне, като те от своя страна са свързани и с параметрите на звукова памет.

Моторната организация се отнася до възпроизвеждането на знаковия код с помощта на фини сложни движения, които се отнасят и до способността за превключване в дигиталната схема на думите. По време на този процес се извършва зрителен и двигателен контрол. От друга страна, в процеса на спонтанно писане моторното равнище се надстроява над фонологичната, лексикалната, графичната страна, както и семантичната.

Говорното равнище се отнася до т.е. вътрешна артикулация при писане. Писмената продукция винаги се извършва с подкрепа от другата форма на езикова реализация- усната реч. Съвсем естествено, когато артикулацията е нарушена, това рефлектира върху писането под диктовка и спонтанното самостоятелно писане, като грешките в писането са идентични на грешките в артикулацията.

Лингвистичното равнище е свързано с развитието на езиковата система, което е генезисно за процесите четене и писане. Писането се усвооява само при положение, че езикът е овладян. Този процес се съобразява с всички езикови закономерности, които се отнасят до структурата на езика особено що се отнася до самостоятелното писане. За да се реализира писменото изказване, е необходимо изграждане на смислова програма, в която се конструира от мисли и съждения. Тази програма трябва да бъде съотнесена към граматичните правила на езика. В процеса на спонтанно писане е необходима способност за съхранение на реда на изложените фрази и изречения, като се осъществява контрол върху написаното и това, което предстои да се напише. От своя страна всяко изречение, което предстои да бъде написано, се разделя на съставни думи, които в процеса на графично представяне се обозначават с определена граница.

Ортографичните грешки са свързани с фината дискриминация на оптично сходните графични символи, които се дължат предимно на дифицит в зрителната преработка и памет.

При децата със СОП, които имат дислекция има затруднения с лексиката, предимно с четене и писане.

Проявяват се изключително многостранно и все още няма точна дефиниция. Около 20 % от хората имат подобни проблеми. В повечето случаи се асоциира с проблеми при писане, четене и математика, свързани с факта, че хората с дислексия виждат буквите разбъркано и обърнати на обратно, или с факта, че усвояват учебния материал бавно или със затруднение. Важно е да запомните, че при тези деца със СОП проблемите, които имат при четене, писане или математика, не означава, че те се глупави или умствено увредени.

Най-важното, което трябва да се разбере е факта, че при системна работа при децата със СОП, които имат увреждането дислекция могат да преудолеят голяма част от своите трудности.

Деца със СОП- артерапия и музикотерапия

Независимо от това, че изкуство терапията използва всички видове изкуство терминът артерапия се е запазил за прилагането с лечебна цел на изобразителните изкуства. Най- голямо значение имат рисуването и пластиката.

Благодарение на артерапията се онагледяват емоционалните феномени и за проникване във вътрешния свят на децата със СОП. В арттерапията се използват различни рисувателни техники- акварелна, живописна и т.н. Много често на децата се поставя тема- „ Моето семейство „ Конфликт”, „ Моите страхове „, „ Моята тъга „ и т.н. Психолога в психологичен кабинет най- често прилага следният метод, който има и обучителна цел и развива творческия подход. Поставя задача да нарисуват това, което най- напред им идва в съзнанието. Това може да бъде точки, чертички, геометрични фигури и т.н. Чрез отворени въпроси и психоаналитични методи се достига до подсъзнателния вътрешен конфликт или друг проблем. След обсъждането участниците довършват рисунката и тя придобива цялостност / например на кръгчето може да се сложи чертичка и да стане тиган /. Обсъждането на рисунките в групата или при индивидуална работа насища груповия разговор със съответно на проблемите на децата със СОП съдържание, улеснява отреагирането на афективните напрежения , подпомага мълчаливите и себенеуверените да излязат от своята анонимност, когато става въпрос за групова работа

Днес музикотерапията е утвърден метод в комплексната терапия на деца СОП. Музиката е вид изкуство, свързано със социалното съществуване на човека. От най- ранно детство човек разполага с определени средства за изразяване на своите чувства- мимичен израз, жестове, възклицания и думи: пеенето и музиката разширяват и усъвършенстват тези средства. Музиката е най- емоционалното от всички изкуства. Музикалният език е своебразно естетично отражение на действителността с подчертано експресивен и динамичен характер, което обогатява нашето усещане за света и особено за самите нас, представлявайки непосредствен израз на субективния свят на човешките чувства.

В последно време се подчертава комуникационният аспект на музиката. За тази цел психологът в психологичен кабинет прилага следният метод за екстра и интрапсихична интегрираност / между самата социална група и вътрешна- в самия човек, която има отношение към адаптацията /: на всеки участник се дават картончета, на които са изобразени човешки лица изразяващи определена емоция. Тази емоция трябва да се свърже с основните настроения и видове музика: весела- тъжна, бодра- уморена, доволна- сърдита, спокойна- развълнувана, смел- страхлив, бавна – бърза, празнична- делнична, топла –студена, задушевна- отчуждена, ясна- мрачна, красива- грозна. Участниците показват това картонче, което отразява съответната емоция. Акцентира се върху положението на очите, веждите, устата. Този метод е особено подходящ при децата със СОП. Целта е по- добра адаптация и социална интегрираност.

Върху основните качества на музикалното преживяване се изграждат терапевтичните цели на музикотерапията, най- общо формулирани в четрири цикъла:

  • Активиране на емоционалните процеси и стимулиране и вътрешно преработване и преудоляване на патогенните конфликти.
  • Активиране и отключване на социалните взаимодействия на невербално равнище, които подпомагат преудоляването на комуникационни поведенченски разтройства с патогенна стойност.
  • Овладяване на психофизично напрежение
  • Педагогически цели, без да престават да бъдат терапевтични.

За тази цел се прилага друг подход: всеки от участниците споделя проблем или весело, позитивно преживяване, след което психологът изслушва подходяща музика. Емоциите, които носи музика се коментират и как предизвиканите емоции могат да помогнат за решаването на проблема. Последната част е рисуване на рисунка / не е задължителна /.

 

ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ -СОП

Начало – 11.00 ч. – Увод

Социално-психологическият тренинг представлява  обучение чрез опит, което означава, че ще бъдете поставени в ситуации, сходни до реалните при затворена група, където конфиденциалността (запазване на тайната на трудностите и проблемите на участниците) е от особено значение. Такива проблеми и трудности неменуемо ще срещнете, но това не бива да ви притеснява, тъй като водещите ще ви насочват и подпомагат. Всеки социално- психологически тренинг има цели, задачи и правила. Вида на знанията, уменията, нагласите и потребностите от обучението, темата на даден тренинг определят вида на интерактивните методи, които трябва да се използват, за да се постигнат, реализират основните цели на тренинга. Постигането на основните цели на тренинга от своя страна е своеобразно доказателство за неговата полезност и ефективност. /Това е моята колежка Галена Грозданова – клиничен психолог, а аз съм Нели Пенчева –  социален психолог/.

Заедно решихме да проведем социално-психологически тренинг на тема: „Развитие на умения за справяне с поведението на деца със специални образователни потребности / СОП/,  „трудни деца”. Според нас това е един актуален проблем, който засяга не само децата със СОП и техните родители, но и училищата, социалните домове и цялото общество.

В днешно време броя на децата със СОП непрекъснато се увеличава, което затруднява както обучението, възпитанието на тези деца, така и ежедневното общуване с тях. Техните връстници, неразбирайки проблемите на тези деца и виждайки, че в голяма степен и възрастните не успяват да се справят с поведението им, ги отхвърлят.

Много хора твърдят, че децата със СОП са болни и не могат да се справят с житейски ситуации. Те всъщност не са болни, а техните увреждания са състояния, които изискват по- специален подход.

Много често самите родители също не приемат състоянията на децата си и съзнателно ги изолират от техните връстници, затваряйки ги в къщи, лишавайки ги от социални контакти и качествено или подходящо обучение.

Ще разгледаме проблемите на децата със СОП, не толкова от гледна точка на теорията, а практически ще получите умения за справяне с поведението им в различни ситуации. Надяваме се, че придобитите умения и преживявания ще ви служат за справяне  с посочените по-горе проблеми в житейски или професионален път.

Пожелаваме ви успех!

Времетраене – 10 мин.

Цели:

  1. Да се предоставят знания и да се тренират  уменията на участниците за това как да се справят с поведението на децата със СОП.
  2. Формиране на знания и умения за емпатия и валидация на децата със СОП.
  3. Формиране на умения за креативност у участниците за създаване на по-благоприятна среда за децата със СОП.
  4. Насочване на вниманието на участниците към проблемите на децата със СОП.
  5. Създаване на интерес за търсене на допълнителна информация по темата.

Задачи:

  1. Предоставяне на информация на участниците за поведението на децата със СОП.
  2. Провеждане на система от упражнения, ролеви игри и дейности.
  3. Предоставяне на възможности за разсъждаване по темата.
  4. Предоставяне на опит на други специалисти относно децата с аутизъм.
  5. Предоставяне на материали (книги, интернет адрес и др.) за допълнителна информация по темата.

11.10 ч. – Написване на груповите правила.

Един от водещите (Нели Пенчева) привлича вниманието на участниците  като дава следните разяснения: „Всяка социална и работна група има нужда от правила. При социалните групи има неписани правила, а при работните правилата се записват, за да може групата да функционира правилно и да постигне целите си. Тези правила се определят от групата и се приемат от всички членове. Ще имате нашата помощ, ако се затруднявате. Желае ли някой да даде предложения за правила?

Записват правилата на листа.

Групови правила:

  1. Да се изслушваме
  2. Да работим като екип
  3. Да не излизаме от стаите по време на сесиите неоснователно
  4. Да бъдем активни участници
  5. Да си сътрудничим
  6. Да си изключим мобилните телефони
  7. Да бъдем „тук и сега”.

Материали – лист хартия от флипчарт, маркер, тиксо.

Времетраене – 10 мин.

 

  1. 20 ч. – упражнение № 1 – “Личност и професия/занимание”

Водещите раздават картончета и химикалки на участниците и им задават за задача да напишат своетоиме (псевдоним или както искат да го наричат) и професия (с какво се занимават). Ако е родител на дете със СОП да отбележи това. Водещите правят същото и всеки поставя картончето пред себе си да се вижда от всички.

Материали – картончета, химикали.

Времетраене – 5 мин.

  1. 25 ч. – упражнение 2 – „Табло на очакванията”

    На голям лист хартия, залепен за стената, всеки участник става и записва какво го е довело на тренинга, очакванията си. Прочитаме написаното и обръщаме листа на обратно.

Водещият благодари на участниците и им съобщава, че в края на тренинга отново ще се върнат към това упражения и че сега е ред да преминат към следващото упражнение.

Материали: лист хартия, маркер, тиксо.

Времетраене – 10 мин.

11.35 ч. – упражнение 3 – мозъчна атака „Различията правят многообразието в света” 

 

Един от водещите задава следния въпрос към участниците: „Какво е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете термина „дете със СОП” ? Учатниците изказват различни предложения, които водещият записва на дъската. След това водещият задава втори въпрос: „Какво е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете израза „поведение на дете със СОП”? Учатниците изказват различни предложения, които водещият записва на дъската.  Водещите синтезират информацията и я допълват, след което дават определение за СОП и обясняват поведението на децата със СОП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДЕТЕ СЪС СОП:

Понятието специални образователни потребности е определено в нормативните актове на Министерството на образованието и науката. СОП могат да имат деца, които срещат различни затруднения в обучението си, поради:
Сензорни увреждания (нарушено зрение или увреден слух);
Физически увреждания;
Умствена изостаналост;

 Генерализирани разстройства на развитието
Езикови-говорни нарушения;
Специфични обучителни трудности;
   (например дислексия, аграфия  др.)
Емоционални или поведенчески проблеми;
Нарушения на общуването и комуникацията;
Хронични заболявания, които водят до СОП;

 Множество увреждания

Основно понятие: дете със специални образователни потребности – СОП – е синоним на широко използвания в англоезичната педагогическа литература термин chidren with special educational needs, с който се прави отказ от използваните медицински категории и акцентът се поставя върху образователните нужди на детето и педагогическият аспект на въздействие. Използва се във всички международни документи, издадени от ЮНЕСКО, които се отнасят за децата с увреждания.

Характеристики на поведението на децата със СОП.

Поведението на децата със СОП най-общо казано е различно от поведението на децата с типично развитие и потребности и се нуждае от специфични подходи според всеки конкретен случай. Най-общо поведението на децата със СОП се характеризира със следните отличителни черти  –  неконтролируемо поведение (не изпълнява команди), затвореност в свой собствен свят, некомуникативност, понякога изолираност, някои  проявяват агресия, някои изпълняват повтарящи се действия и ритуали, изричат повтарящи се думи (ехолалия), без да комуникират, прояви на „тръшкане”, люлеене на тялото, чувство за малоценност, ниска самооценка. Тъй като детската игра е съществена част от дейността на децата, трябва да споменем, че играта при тези деца е по-особена – те често се изолират в игрите си. Аутистите например често играят с играчките не по предназначение, а използвайки ги по някакъв свой измислен начин.

 

Материали – дъска, маркер.

Времетраене – 15 мин.

11.50 ч. – упражнение 4 – „През погледа на детето със СОП” (Нели Пенчева)

    Всеки участник си представя, че е дете със СОП. Дава се инструкция да се съсредоточат и да покажат чувствата си първо невербално и след това да ги искажат с думи.

Въпроси за коментар:

  1. Как се почувствахте в ролята на дете със СОП?

2.Как възприехте света пред очите на детето със СОП?

  1. Променихте ли си отношението към децата със СОП.

Материали – няма

Времетраене – 15 мин.

12.05 – 12.15 ч. – Малка почивка.

12:15 ч. – упражнение 5 – „ Пример за работа с дете с множество увреждания”

Водещият прочита пример за работа с дете с множество увреждания /аутизъм и глухота/ и за това как барабанотерапията му оказва положително въздействие. Участниците се подтикват да изкажат мнения за метода на работа. След това водещият предоставя теория за музикотерапията и барабанотерапията относно децата със СОП. Написва се на дъската заглавието на книгата и интернет адрес за допълнителна информация.

Сега ще ви  прочета един пример за работа с аутистично дете. След това ще го обсъдим заедно.  С колежката сме избрали да ви запознаем с аутизма и да дадем пример за това как барабанотерапията подпомага такива деца, тъй като аутизмът се среща приблизително при 1 на 2000 деца./ литературата от която са изведени данните е от 2004 г./. Смущаващо е, че аутизмът има тенденция да нараства с тревожна бързина. Около 67 милиона души по света са засегнати от аутизъм. Преди 6 години в САЩ статистиката сочи 1 на 150 деца. В момента тя е 1 на 120. По неофициални данни децата с аутизъм в България са около 16 хиляди.

Ще започнем с една мисъл на д-р Бари Бърнстейн, която гласи „Смятам, че най-важното нещо в работата с аутистичните деца е да се срещнеш с тях в техния собствен свят…. Ако дам на дете да свири с филцова палка и се нагодя по неговия ритъм, в 100% от случаите неговите очи светват, защото то получава усещането от това, какво означава да бъдеш в ритъм с друго човешко същество.”  Ето и примера, който дава Тони Скарпа: „ Работех веднъж седмично в продължение на една година с читиригодишно момче, което беше както аутист, така и глухо. Преди да започнем индивидуалните занимания, работех с него в класната стая с всички други деца. Ако оставите това дете да се оправя само, то ще застане в ъгъла на стаята и ще започне стим (стимулиране). Стим е, когато аутистичното дете извършва повторяеми движения. Например клатене, правене на определени мимики на лицето или движения на главата напред-назад. Това се прави много бързо и упорито и изглежда, че кара аутистичното дете да се чувства добре. Поради факта, че няма върху какво да се съсредоточат външно те правят стим.

         Стимът на това момче беше клатене на главата напред- назад. Ако с толкова малко дете не постигнете достатъчно сетивна стимулация, то ще става все по-затворено в себе си и отдалечено от околния свят. Ако това не бъде коригирано, докато е още малко, е почти невъзможно да го накараш да промени поведението си, да се отучи от него като по-голямо. Особено трудно е да имаш дете, което както аутистично така и глухо. Колкото повече го свържете с външния свят, толкова по- добре. Ако това дете продължаваше да се затваря в себе си, то трябваше да бъде пренасочено за домашно лечение. Дългосрочните цели бяха да го научим да мие ръцете си, да се храни, да играе на някои игри и други.

         Като терапевт имах за цел да намеря начини, по които да го издърпам от вътрешния му свят и да го накарам да забележи какво става около него. Срещнахме много трудности в постигането на всичко това. Задачата се усложняваше поради факта, че то беше глухо и не можеше да му говорим. При положение, че не чуваше, единственият възможен начин за комуникация оставаше визуалният. Той  можеше да види нещата, които се случваха около него, но понеже не чуваше нищо, сякаш всичко се случваше единствено в мозъка му.

         Когато му предоставихме барабаните, нещо драматично се промени в него. Той не само можеше да види барабана, но и да усети неговите вибрации. Посредством това детето започна да осъзнава, че там има човек, който свири на барабана и се опитва да се докосне до него, да привлече погледа и вниманието му извън света, в който се намира; започна да асоциира този човек с барабана.

         Когато не свиреше на барабани, лицето му беше безизразно, а когато свиреше, той ставаше жив, започваяше да се усмихва, да се смее, да скача наоколо и дори да танцува на ритъма. Обичаше да усеща кожата на барабана и да чува чрез ръцете си. В момента, в който барабанът почваше да вибрира, момчето незабавно се променяше. Държеше се почти като нормално дете. Барабанът го извика в нашия свят.

         Целите и намеренията, които успях да осъществя с това дете, влючваха: развиване на ритъм концепции, подобряване на двигателните качества, мотивиране на желанието за опознаване на света на звуците и вибрациите, подобряване на общуването, развиване на познанията за тялото, пространствените и предметни концепции, имитаторските умения, разнообразни емоционални, социални и себепомагащи качества, вербални качества, подобряване на слуховото възприемане и развиване на слуховата двигателна координация . Той реагираше на барабана с гласа си – това беше нещо, което преди това не беше способен да направи.

Барабанотерапия и музикотерапия

Барабанотерапия – Когато се произнесе думата „барабан „ (на английски „дръм„) повечето хора си представят човек, който стои зад комплект барабани и забива разнообразни ритми, основа за всички други инструменти. До съвсем скоро думите „барабан„ и „трансформация„ много рядко са били използвани в едно изречение. Усвояването на лечебните качества на барабанотерапията от науката е относително ново достижение. Според последните изследвания и доклади хенд дръмът и неговия ритъм са инструменти за подобряване състоянието на боледуващите, когато медицинската наука има малко алтернативи за лечение.

Хенд дръмс са барабани от различни кътчета на земното кълбо. На тях се свири не с палки, а с ръце. Чрез барабанотерапия могат да се повлияват множество  болести и състояния.  Тя е част отмузикотерапията и сега ще кажа няколко думи за методите  и техники на работа при музикотерапия.

Музикотерапия – Днес музикотерапията е утвърден метод, който може да се приложи при деца със СОП.  Музиката е вид изкуство, свързано със социалното съществуване на човека. От най-ранно детство, човек разполага с определени средства за изразяване на своите чувства – мимичен израз, жестове, възклицания и думи: пеене и музиката разширяват и усъвършенстват тези средства. Музиката е най-емоционалното от всички изкуства. Музикалният език е своеобразно естетично отражение на действителността, с подчертан експресивен (външно изразителен) и динамичен характер, което обогатява усещането на света на детето със СОП и за самото него, представлявайки непосредствен израз на субективния свят на човешките чувства.

Има два вида направления в музикотерапията:

  1. Пасивна – организаторът на музикотерапията подава на детето подбрана с терапевтична цел музика, използвайки уреди за репродукция (възпроизвеждане) и с помощта на музикални инструменти.

Целите са:

  • възприемане на музикални изпълнения
  • възприемане на различно темпо и динамика
  • успокояване и релаксация чрез слушане.
  1. Активна – индивидуално или групово, като се използва прост инструментариум.

– изпълняване на различно темпо и динамика

– изпълняване на любими песни

– чрез индивидуална и комплексна работа от страна на водещите, децата да бъдат привлечени за участие и задържани в групите по музикотерапия, като по този начин се създаде не само навик, но и потребност да се слуша музика, както и да се възпроизвежда.

В изследването на Капурсо се класифицират 105 подбрани откъси от музикални произведения в четири категории в зависимост от въздействието, което оказват върху слушателите:

  1. Щастлив, весел, стимулиращ, триумфиращ
  2. Възбуден, неспокоен, дразнещ
  3. Носталгичен, сантиментален, успокояващ, медитационен, релаксиращ
  4. Молитвен, благоговеен

В музикотерапията децата могат както да слушат, така и да изпълняват. Музиката се използва в комбинация с танцови движения. Дори и хора със сериозни нарушения имат полза от музикотерапията.

В болниците и кабинетите на психолози, консултанти, лекари, зъболекари музиката успокоява, намалява тревожността и спомага за създаването на терпевтично настроение.  Дълбинните терапевти използват музиката за подпомагане изследването на личността.

Най-често обаче музикотерапията се използва при деца с умствена изостаналост и физически увреждания. Долупосочените изключения при определената методика не важат за музикотерапията като цяло. Създадени са голям брой програми, които се прилагат при популации на различни възрасти и с различни способности.

Последно време се подчертава комуникационния аспект на музиката, затова и предлагаме следния метод за екстра и интрапсихична интегрираност (между самата социална група и вътрешна – в самия човек, която има отношение към адаптацията), който може да се прилага при  повечето деца със СОП (с изключение на деца със сензорни увреждания, с тежка умствена изостаналост и тежки множествени увреждания, и от някои от децата  с  генерализирано разстройство на развитието). Водещият пуска музика, която носи определено настроение.  На всеки  участник се дават картончета на които са изобразени човешки лица, изразяващи определена емоция. Тази емоция трябва да се свърже с основните настроения и видове музика: весела – тъжна, бодра – уморена, доволна – сърдита, спокойна – развълнувана, смела – страхлива, бавна – бърза, празнична – делнична, топла – студена, задушевна – отчуждена, ясна – мрачна, красива – грозна.  Участниците показват това картонче, което отразява съответната емоция. Акцентира се върху положението на очите, веждите, устата. Целта е по-добра адаптация и социална интегрираност.

Върху основните качества на музикалното преживяване се изграждат терапевтичните цели на музикотерапията, най-общо формулирани в четири цикъла:

  1. Активиране на емоционалните процеси, стимулиране и вътрешно преработване и преодоляване на патогенните конфликти.
  2. Активиране и отключване на социалните взаимодействия на невербално равнище, които подпомагат преодоляването на комуникациони поведенчески разстройства с патогенна стойност.
  3. Овладяване на психофизично напрежение.
  4. Педагогически цели, без да престават да бъдат терапевтични.

Според изследванията на някои чувства- например радост, тъга, любов, копнеж, спокойствие, често се събуждат от музика, а други като гняв, страх, ревност и завист – не.

Въздействието на мажорните и минорните акорди, темпото, гръмкостта, ритъма, хармонията и мелодията върху човешките афекти и поведението също е било обект на изследване. Бързото темпо е най- мощният елемент в създаването на възбуда. Експресивността на музиката се дължи по малко на мелодиите, отколкото на ритъма и темпото. Тоталните и ритмичните модели въздействат върху координацията, равновесието, телесния ритъм и творческите и естетическите реакции, както и върху различни настроения. Смята се също, че музиката разширява обема на вниманието, намалява стреса, улеснява себеизразяването, стимулира асоциациите и въображението и помага процеса на запомняне. Като заключение може да се каже, че музикотерапията е метод с широко приложение и много добър терапевтичен ефект.

Водещата / Галена Грозданова / записва заглавието на книгата и автора й – Робърт Лоурънс Фрийдмън – „Лечебната сила на барабана„ и интернет сайт за допълнителна информация: www. libera-instite.com

 

Материали- дъска, маркер, книга, материали за музикотерапия.

Времетраене- 30 мин.

12:45 ч. – упражнение 6 – „Агресивното поведение на децата със СОП.”

Водещият предоставя теория за агресивното поведение при децата със СОП.

Сега ще ви предоставя малко теория за агресията при децата със СОП и начини за справяне с нея.

 

Агресивно поведение

Някои от децата със СОП проявяват агресивно поведение и опозиционно поведение – често наблюдавано при деца с аутизъм, хиперактивност, емоционални и поведенчески разстройства, умствена изостаналост, деца с нарушения в общуването и комуникацията. Това поведение може да се състои в най-различни прояви – блъскане, удряне на шамари, хапане, щипане, скубане, викане, плюене, тръшкане, вербална агресия – обиди и нецензурни думи, незспазване на правилата, наложени от възрастните, социално-неприемливо поведение. Тези дейстия са най-често насочени към по-близките за детето хора – родители  и учители, понякога могат да са насочени към други деца. Общо взето тези деца са трудни за „управление” и за възпитание. При някои от децата агресията е несъзнавана т.е те не осъзнават, че причиняват вреда и болка на друг човек или слабо го осъзнават, при други деца агресията е по-осъзната и преднамерена. В първия случай агресивното поведение често се явява средство за комуникация и начин детето да съобщи на заобикалящият ги свят, че има някакви нужди и  желания (особено при деца, които не използват езика като средство за комуникация). По този начин детето търси внимание за задоволяване на своите нужди просто защото не е научено на друг начин по който да го прави. Възможно е и агресията да е резултат от болезнена за детето ситуация, от която то желае да излезе и тя да му служи като средство за защита.

При някои деца агресията е преднамерена тоест те осъзнават или поне донякъде осъзнават, че това, което правят е неправилно. Тези деца използват агресивното си поведение като опит да контролират ситуацията в която се намират т.е. да въздействат по тази начин на възрастния, като го карат да се страхува и да се съобразява с  техните правила. Тези деца са научили, че тяхно агресивно поведение „действа” на  възрастните да им дават това, което искат.

Съществуват различни начини за справяне с агресивното поведение на децата със СОП. Трябва да отбележим, че агресия проявяват също така и децата с типично (нормално) развитие, както и всички възрастни хора в определени ситуации. Агресивността е начин за утвърждаване на личността и в определени граници всеки проява агресивност  с цел да постигне целите си. Това в което трябва да възпитаваме децата е, че има положителна, градивна агресия и отрицателна, деструктивна, която причинява болка и вреда на другите, независимо какви са били първоначалните ти намерения и цели.  Съшествуват различни  методи за ограничаване на агресивното поведение у децата, което е социално-неприемливо – отвличане на вниманието към друга любима/интересна дейност; игнориране на поведението, когато целта му е да предизвика внимание (когато обаче ситуацията позволява това); тайм-аут – буйстващото дете се извежда на безопасно за него място и се остава само докато се успокои за около 5 минути, като разбира се се наблюдава да не се нарани. Друг начин за редуциране на агресивното поведение на децата е подобряване на комуникацията с тях, предоставяне на възможности на децата да съобщават по друг начин желанията и нуждите си и да постигат по друг начин целите си.  Може да се отклони  агресивното поведение чрез заместването му с друго алтернативно поведение. Понякога спирането на агресивното поведение на децата със СОП не е никак лека задача и изисква време, търпение, изобретателност у учителите и родителите. Колкото по-малко е детето, толкова по-лесно и бързо можем да се справим с агресивното му поведение, тъй като  нервната му система и психиката му са в процес на бурно развитие и така ни е и по-лесно да се преборим с установените агресивни навици на детето.

След това се дава следната задача: Участниците имат по 10 мин. да напишат на картонче първите три идеи, които им идват наум за справяне с агресивното поведение на децата със СОП. Всеки участник предава картончето си на съседа си и получава също такова. Решенията на съседа сега подтикват към намирането на нови идеи. Картончетата правят пълен кръг. Водещият записва новите идеи на участниците.

Въпроси за коментар:

  1. До колко вашите идеи съвпадат с тези, които получихте?
  2. Мислите ли, че идеите които получихте са полезни?
  3. Въз основа на чуждите идеи хрумват ли ви нови идеи ? Какви?

Материали: картончета, химикалки, маркер и дъска

Времетраене – 30 мин.

13:15- 13:45- Обедна почивка

13:45 ч.упражнение 7 – ‘Скала на настроението и желанието за работа” (Нели Пенчева)

   Всички участници зедно с водещите сядат в кръг. Всеки участник трябва да опише настроението си в момента, както и желанието си за работа по скали от 1 до 10, независимо какви са причините за това състояние. Водещият рисува две скали на дъската.

Отговорите се коментират между участниците и водещите.

Материали – дъска, маркери.

Времетраене – 10 мин.

13.55 ч. –  упражнение 8 – „Среща с проблема” (Галена Грозданова)

  Участниците се разпределят на случаен принцип по двойки.  Единият от участниците играе ролята на дете със СОП, а другия на негов учител/родител по избор. Двойките участниците работят самостоятелно като „съчиняват” проблемна ситуация и се опитват чрез ролите си да я решат. След това участниците сменят ролите си. Един участник от всяка двойка споделя опита си пред останалите.

Въпроси за коментар:

  1. Кое ви беше най-трудно в цялото упражнение?
  2. Коя роля ви беше по-трудно да изиграете?
  3. Какви нови идеи ви дойдоха за общуването за децата със СОП?
  4. Беше ли нужно да навлизате в неговия свят? Защо?

Материали – няма

Времетраене – 30 мин.

14.25. ч – 14.35 ч. – Малка почивка

14.35 ч.упражнение 9 – „Табло на очакванията”

   Водешият объща листа с очакванията към участниците и отново ги прочита.

Въпроси за коментар:

  1. Оправдаха ли се очакванията ви ?
  2. По каква причина някои очаквания не са се оправдали според вас?

Отговорите се обсъждат от всички.

Обяснения: Водещият разяснява, че очакванията водят до разочарование, тъй като предизвикват неудовлетворение, когато не бъдат оправдани.  Ученето е непрекъснат процес, който продължава през целия съзнателен живот на човека, инсайтът може да се появи в последствие и представлява продължителност на мисловния процес на подсъзнателно равнище.

Материали: лист с очаквания.

Времетраене – 10 мин.

14.45 ч.упражнение 10 – „Кошница с идеи”

   Водещите предоставят кошница с малки празни листчета вътре. Всеки участник става, взема листче от кошницата на което записва идеята/идеите от тренинга, които ще занесе вкъщи / на работа със себе си. Всеки прочита пред другите какво е написал. След това листчетата остават за участниците.

Материали – кошница, листчета, химикалки.

Времетраене – 15 мин.

Заключителни думи:  Благодарим ви за участието, надяваме се, че тренинга  беше полезен  и приятен за вас. Ако имате желание и не сте много уморени, бихте ли попълнили въпросник за обратна връзка, преди да тръгнете.

Въпросник за обратна връзка

  1. Как се чувствахте в тази група/тренинг?

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

  1. Доколко според вас бяха ясни целите на тренинга?

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

  1. Доколко бяха оправдани вашите първоначални очаквания, интереси и мотиви за участие ?

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

  1. Смятате ли, че по време на тренинга получихте някаква помощ, която бихте могли да използвате ?

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

  1. Кои от проведените дейности и упражнения бихте определили като безполезни за вас ?

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

  1. Кои от проведените дейности и упражнения бихте определили като полезни и необходими за вас ?

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

…………………………………………………………………………………………………………..

  1. Смятате ли, че след този тренинг е настъпила промяна във вашите знания, умения, нагласи?

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

  1. Доколко бяха удовлетворени вашите потребности от обучение?

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

  1. Как бихте оценили проведения тренинг?

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

  1. Бихте ли продължили и занапред да участвате в

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Възраст……………………..    Пол……………………….    Професия…………………..

Благодарим за отделеното време!

Назад към: Психолог Стара Загора

Content Protection by DMCA.com