Психология на личността- реч и поведение

 Психология на личността- реч и поведение

В психологията на личността речта и поведението изпълняват множество функции. Всяка дума е обобщение на протекли или протичащи психични процеси- като започнем от възприятието, преминем към представите, паметта и мисленето, за да се оформи понятието и се изрази с една дума. Всички тези познавателни процеси правят нашите думи строго индивидуални.

Поведението реализира информацията от тези феномени и се изразява под формата на движения, действия, мимики, умения, навици и привички и пр.

Речта и поведението имат и защитна функция т.е. те могат да замаскират мисли и да прикрият чувства или да опазят от атаки конкретния човек. От друга страна имат обогатяваща функция, тъй като в резултат на общуването хората обменят информация / да не забравяме, че има и невербално поведение /.

Без възможността поведението да прецизира информацията от по- висшите етажи на психиката и човек да преценява постъпките си хората биха реагирали подвластни предимно на чувствата си. Защитната функция се изпълнява под контрола на съзнанието благодарение на собствено изработените си механизми като мимика, пантонимика и с помощта на речта. Обединяването им придава убедителен характер за другите и за самата личност.

Даже и тогава, когато поведението е функция на социалната психика и тогава то не загубва възможността да пропуска определена информация като задържа друга в полза на съхранението на личността.Поведението е изградено на основите на потребности, интереси, влечения и желания е изключително гъвкаво, ситуативно и е подчинено както на защитата на личността, така и на стремежа й към приоритетни позиции. Най- устойчиво поведение се наблюдава при хора, ръководещи от максими в живота, при хора в които моралът е взел приоритет в живота им.

Но и в този случай защитната му функция прозира, само че се основава на определени стратегии.  Устойчивото поведение не рядко е и защитно поведение на човека.Подражателният елемент у човека, осъществяван от поведението също потвърждава защитната функция на поведението. Личността подражавайки, се стреми да формира нещо в себе си, за да се самозащити. Чрез подражанието човек се стреми да оправдае липсата на самостоятелност и да се обеди, че постъпва правилно. От тази гледна точка се очертава и дълбоко личностният и индивидуален облик на поведението.

Въпреки унифициращата роля на социалната среда спрямо поведението на човека то си остава дълбоко личностно, защото в него прозира темперамента на личността: походка, пози, усмивки, жестове подчертават дълбоко индивидуалния характер на поведението. Социалните роли, които личността изпълнява в живота са немислими без тези завоалирани форми на психиката, изразявани чрез поведението.

Изглежда, че в еволюционен план човек все по- умело се научава да прикрива мисли и чувства, като по този начин се адаптира към социума. Истински силните личности, обаче, намират смелост да изразят себе си и да устояват позициите си, независимо, че могат да влязат в спор с другите, както и да признаят правото опонента си, когато открият, че са сгрешили.

Назад към: Психолог Стара Загора

Content Protection by DMCA.com