Психология на мъжа и неговата майка

 

           Психология на мъжа

Започвайки тази деликатна тема осъзнавам „подводните камъни ”, които стоят пред мен, тъй като аз все още нямам деца, а за един пълноценен в психологически план мъж ключова роля има неговата майка. В този смисъл отношенията майка- син могат да прераснат в драма, защото когато синовете узреят е в реда на нещата да установят сексуални отношения с лице от същия пол като майка им.

За да се осъществи психологическото разграничаване между потенциалната им партньорка и майката е необходимо да има отделяне. В противен случай териториите ще се слеят и мъжете ще предават на жените атрибутите на собствената им майка. Имам предвид Едиповият комплекс , който се изразява в изпитването на любовни отношения на сина към майката и афективното кръвосмешение, което е пречка момчето да се превърне в мъж.

Майката трябва да осъзнае колко е труден прехода на сина й към мъжа, особено, когато бащата не е присъствал достатъчно. Трябва да приеме, че малкият мъж не може да й бъде приятел, партньор или любовник. Задава се истински траур. Майката трябва да се научи да отпуска юздите на своя потомък и да намери мястото си като жена, без да се опитва, без да компенсира самотата си, ставайки абсолютно необходима за сина си.

При липсата на диалог бъдещият мъж често не намира достоен начин да „ напусне ” майка си, особено ако е замествал съпруга й / особено голяма трудност майките усещат тогава, когато мъжете им не изпълняват адекватно функциите си като такива. Тогава жените натоварват с тези задължения синовете си. /. Обикновено синовете се отдалечават с гръм и трясък или с учтиво мълчание. За да избегне този обрат на събитията, майката трябва да бъде готова да остави сина си да следва пътя на автономията, щом навърши 14 г.

Тя е длъжна да разбере, че за да победи майчинския си комплекс и да си намери място в живота, за да се разгърне и съумее да се самоизрази, синът ще трябва да превъзмогне собствената си склонност да смята, че животът винаги ще бъде лесен и безпроблемен. Че ще му се наложи да победи страха и  здраво да захапе трудностите. Че за тази цел е необходимо да мобилизира цялата сила на характера си, която се изковава само в премеждията.

Ето защо майката трябва, доколкото е възможно, от определен момент нататък да се насили да го остави сам да се бори с превратностите на живота. И това е начина да не допуска афективно кръвосмешение. / това са така наречените „ мамини синчета ”, които дори не са мотивирани да създават собствени семейства, защото те вече са се „ оженили ” за майките си./ Обратно на разпространеното мнение мъжете не са мотивирани от силата, а от страха- от физическите удари, от поражението, от необходимостта да се състезават с по- силни от тях. А смелостта не се придобива, когато бъдещият мъж се държи за полите на майка си.

Малкият мъж има свой живот и свой път. Онова, което майката би трябвало да направи в много случай, е да се отстранява от пътя възможно най-рано и възможно най- често. А това е особено трудно, защото тя усеща, че сама е прокарала този път с най- доброто у себе си- любовта, способността да напътства и да се грижи.

Майката може също да намали риска от конфликт между себе и сина си, като се откаже да бъде посланик на бащата. Тя по- скоро трябва да остави последния сам да установи отношения с детето. И в никакъв случай не бива да се страхува да изпрати собствения му син, за да обясни с него. Нищо чудно да бъде изненадана от резултата. Това означава да спре да се тревожи и да се научи да се отдръпва и да отпусне юздите.

От всичко казано до тук, изглежда че „ мъжките майки ”се озовават в едно доста незавидно положение. Те трябва да изпитват единствено алтруистична любов към синовете си. В противен случай рискуват собственото си щастие, както и щастието на бъдещият мъж.

Назад към: Психолог Стара Загора

Content Protection by DMCA.com