Хуманистична психология-теорията на Ейбрахам Маслоу

0
370

 

Хуманистичната психология-йерархия на потребностите

В основата на хуманистичната психология лежи теорията на Ейбрахам Маслоу. Когато той започва своята кариера, в психологията е имало само две основни течения- есперименталния, поведенчески подход и клиничния, психоаналитичен подход. Но за него това не било достатъчно. По тази причина той се фокусирал върху човешкия растеж и развитие.

Най-голямата сила на Маслоу е била да повдига важните за всички нас въпроси, а именно:

Какво означава да си добро човешко същество?

На какво са способни човешките същества?

Какво носи на хората щастие, творчество и осъществяване?

Как можем да определим дали дадена личност е усъвършенствала напълно своите възможности, ако не знаем какви са те?

Как можем да се издигнем над незрялостта и несигурността на детството и при какви обстоятелства сме в състояние да го направим?

 Как можем да изработим модел на човешката природа, като отдадем дължимото на нашия необикновен потенциал и в същото време да контролираме нерационалната ни, несъвършена страна?

И най- важното….Това, което е в центъра на теорията на Ейбрахам Маслоу- Какво може да мотивира психично здравия индивид?

Потребностите, които обикновено се считат за изходна топирамида на маслоучка на теориите на мотивацията, са т.нар. физиологични подтици. Те включват хомеостатично поддържане на базови потребности като сън, храна, сексуална потребност и пр. Невъзможно е, а също и безполезно, да се прави някакъв списък на основните физиологични потребности, защото той би могъл да включва какъвто брой потребности пожелае човек, в зависимист от степента на конкретност на описанието.

Не всички потребности можем да определим като хомеостатични. Дали половото желание, сънливостта, дейността сама по себе си и физическите натоварвания, както и майчиското поведение при животните са хомеостатични все още не е доказано. Освен това списъкът няма да включва различни сетивни удоволствия / вкусове, миризми, гъдел, галене /, които вероятно са физиологични, и биха могли да се превърнат в цели на мотивационното поведение. Нито пък знаем как да изтълкуваме факта, че организмът има едновременно склонност към инертност, мързел и минимално усилие, а също така изпитва потребност към дейност, стимулиране и възбуда.

Без съмнение физиологичните потребности са най- силните от всички потребности.

Когато те не са задоволени всички други потребности се изтласкват т.е., когато човек е гладен не може да мисли за нищо друго освен за храна.

В случай, че физиологичните потребности са относително добре задоволени, възниква нова група, която може да се класифицира като потребност от сигурност / безопастност, стабилност,  зависимост, закрила, отсъствие на страх, тревога и хаос; потребност от структура, ред, закон и ограничения; от сила у покровителя и т.н. /.

Всичко, което бе казано за физиологичните потребности, е валидно макар и в по- малка степен, за тези желания. Те по същия начин могат да господстват в организма. И отново, както при гладния човек, става ясно, че доминиращата цел е силен определящ фактор не само в настоящия светоглед и философия на хората, но също така за техния възглед за бъдещето и ценностите.

Ако желаем да видим тези потребности пряко и ясно, трябва да се обърнем към невротичните или почти невротичните индивиди, към икономически и социално подтиснатите или към социалния хаос, революцията, сриването на властта. В тези екстремни условия можем да забележим изявата на потребностите от сигурност само като явления от рода например на общото предпочитание за постоянна и сигурна работа, желанието да имаш спестовен влог и всевъзможни осигуровки. Потребностите от сигурност намират своето проявление и в предпочитането на известните пред неизвестните неща  / познати пред непознати хора, места и пр. /.

Търсенето на сигурност намира най- чиста форма в манийно –натрапливата психоза. Тези болни успяват да запазят равновесие като избягват всяко неизвестно или непознато нещо и организират ограничения си свят по такъв спретнат, дисциплиниран начин, че да могат да разчитат на всичко в него. Те се опитват да подредят света така, че да е невъзможно да настъпи нещо неочаквано / опасности /.

Ако физиологичните потребности и потребностите от безопасност са относително добре задоволени, ще възникнат потребностите от любов, привързаност и чувство на принадлежност и целият цикъл, който вече описахме, ще се повтори с този нов център. Потребностите от любов включват даването и получааването на любов.

Постигането й ще има  по- голямо значение от всичко друго на света и човека ще е в състояние да забрави дори как някога, когато глъдът е стоял преди всичко, любовта е изглеждала нереална, излишна, маловажна.Необходимостта от принадлежност се изразява в това да не си откъснат от корените, произхода, групата си, да имаш дом и семейство и пр.

На любовта и привързаността, както и на възможното им изразяване в сексуалността, се гледа амбивалентно и те обикновено се ограждат от ограничения и задръжки, но в основата стои осуетяването на потребността от обич. За последната са направени много клинични проучвания, отколкото за всяка друга потребност извън физиологичните. Любовта не е  синоним на секс, тъй като човешкото сексуално поведение е множествено детерминирано.

Всички хора в нашето общество / с някои патологични изключения / имат потребност или желание за стабилна, поставена на твърда основа, обикновено висока самооценка, от самоуважение или чувство за собствено достойнство и от чувството, че са ценени от другите. Следователно тези  потребности могат да се класифицират в две подгрупи. Те са, на първо място, желание за сила, постижения, адекватност, майстворство и компетентност, увереност пред света, независимост и свобода. На второ място това е желание за репутация или престиж / определен като респект или  уважение от страна на други хора /.

Задоволяването на потребността от висока самооценка води до чувството за увереност в себе си, на стойност, сила, способност и адекватност, до чувството, че си полезен и необходим на този свят. Но неудовлетворяването й води до чувство за непълноценност, на слабост и безпомощност. Те на свой ред пораждат базово обезсърчаване или други компесаторни или невротични тенденции.

От други източници научаваме все повече за опасностите, до които води основането на самооценката върху чужди мнения, а не върху действителните възможности, компетност и адекватност спрямо задачата. Най- стабилната и следователно най- здравата самооценка се основава на заслужен респект от страна на другите, а не на външна слава и известност.

Дори да бъдат задоволени всички тези потребности, можем все пак / макар не винаги / да очакваме отново да се развие недоволство и неспокойствие, освен ако човек не прави това, което е индивидуално годен. Музикантите трябва да правят музика, художниците да рисуват, поетите да пишат, за да бъдат в мир със себе си. Те трябва да бъдат верни на собствената си природа. Тази потребност можем да наречем себеактуализация. Себеактуализацията е желанието на човека да стане все повече това, което може да стане т.е. да осъществи собствения си потенциал.

Общата характеристика на потребностите от себеактуализация, обаче е, възникването им почива на някакво предходящо задоволяване на физиологичните потребности и на потребностите от сигурност, любов и уважение. Йерархията на потребностите са онагледени на фиг. 1

Още щом се появят други / при това по- висши / потребности, те, а не физиологичният глад, завладяват организма. А когато те бъдат задоволени на свой ред, възникват нови / още по- висши / потребности, и т.н. Това е , което се има предвид, когато се казва, че базовите човешки потребности са организирани в йерархия на относителна сила.

Основен извод от изразената по този начин мисъл е, че в теорията на мотивацията задоволяването се превръща също толкова важно понятие, колкото и лишението, защото освобождава организма от доминацията на относително по- физиологични потребности като по този начин позволява възникването на други, по- социални цели.

Когато са хронично задоволявани, физиологичните потребности, заедно с техните частични цели, престават да съществуват като активни определящи фактори или организатори на поведението. Сега те съществуват само в потенциален вид, в смисъл, че могат да възникват отново и да доминират в организма, ако задоволяването им бъде осуетено. Но задоволената потребност представа да бъде потребност. Единствено незадоволени потребности могат да доминират организма и да организират поведението. Ако  гладът бъде задоволен, той престава да играе роля в текущата динамика на индивида.

Интересен факт е, при теорията на  Маслоу е, че точно онези индивиди, при които определена  потребност е била винаги заговолявана ще реагират различно в сравнение с тези, при които това не е така.

Лицата, при които дадена потребност е състемно задоволявана са най- добре подговени да понасят лишаване от задоволяване на потребността в бъдеще. Освен това тези, които са били лишавани в миналото, ще реагират различно от текущото задоволяване в сравнение с онези, които никога не са били лишавани.

Мотивите могат да  бъдат обособени и  класифицирани и според активността в общността. Тук се включват мотивите за: формиране на общността, следване на модата, поведение при тълпа и паника, разпространение на слухове, ползване на лъжата, обща мотивация и дейност, приобщаване към ценностите и нормите на общността. При тази класификация естествено намират своето място мотивите за основните форми на взаимодействия в общността: сътрудничество, конкуренция и индувидуализъм.

Мотивите за формиране на общността се предопределят от необходимостта да бъдат удовлетворени потребностите на отделните индивиди. Вън от общността не могат да бъдат удовлетворени нито физиологическите потребности от храна, облекло, половата потребност, нито от сигурност и защитеност, нито от емоционална включеност и признание, нито от уважение и самоактуализация.

Мотивите за формиране на общността могат да бъдат споделените еднакви ценности- спорт, научни, политически, религиозни идеи и ценности.

Изучаването на феноменологията е важна част от хуманистичния подход към психологията, който подчертава специфичните характеристики на човешкия вид / например способността ни да мислим за собствените ни преживявания /, вътрешно присъщите положителни аспекти на човешката природа / включително алтруизма и любовта /.

Уникалността прозира на всяко човешко преживяване и потенциала за психично израстване на всеки човек. Ще видим, че тази преспектива е оказала влияние върху теориите за личността и психичните разтройства.

Библиография:

  1. „ Личност и мотивация “- Ейбрахам Маслоу, 2001
  2. „ Мотивация вяра в себе си “- Джон Уитимор, 2012
  3. „ За хуманизма на един от най- влиятелните психолози на двадесети век“- Десислава Костова, 2012

Назад към: Психолог Стара Загора

Content Protection by DMCA.com

LEAVE A REPLY